Единадесет най-висши български политически и военни фигури са били арестувани броени след окупацията на България от съветската армия през септември 1944 г. и откарани в Москва, където повече от три месеца са разпитвани от НКВД и съветските власти.

След това те са върнати в България в началото на януари 1945 г., за да бъдат набързо ликвидирани от „народния съд”, издал им смъртни присъди, които с изключение на една са изпълнени на 1 февруари 1945 г.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява акт (на руски език) за предаването на въпросите 11 високопоставени български политици и военни лица от съветска страна на властта на Отечествения фронт в България на 3 януари 1945 г.

 Предаването е осъществено от упълномощения от съветското правителство ген. Н. Розанов на представителя на комунистическата партия в кабинета на  Кимон Георгиев Антон Югов, министър на вътрешните работи.

Разпитваните в Москва българските държавни, военни и политически лица са:

• Княз Кирил Преславски – бивш регент;
• Богдан Филов – бивш регент;
• Ген. Никола Михов – бивш регент;
• Добри Божилов – министър-председател (1943-1944)
• Константин Муравиев – министър председател (2-9 септември 1944 г.);
• Петър Габровски – министър на вътрешните работи (1940-1943);
• Димитър Василев – министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1939-1944);
• Димитър Шишманов – министър на външните работи (1943-1944);
• Първан Драганов – пълномощен министър във Виена (1936-1938) и в Берлин (1938-1942), министър на външните работи (1944);
• Ген. Никола Хаджипетков – началник на щаба на войската (1938-1941);
• Ген. Константин Лукаш – началник на Генералния щаб на българската армия (1941-1944).

От 11-те арестанти само един е оправдан от „народния съд” – ген. Никола Хаджипетков.

Единственият, който пък не получава смъртна присъда, а доживотна от „народния съд” е премиерът земеделец Константин Муравиев.

Всички останали са осъдени на смърт и екзекутирани на 1 февруари 1945 г. с изключение на ген. Лукаш, който е разстрелян на 15 март 1945 г.

И до днес България не знае за какво са разпитвани изброените високопоставени държавни, политически и военни лица в Москва. Нито едно българското правителство или президент след 1989 г. не са отправили искане до Русия за достъп до протоколите за разпит на 11-те арестанти.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и промените в България септември 1944 – декември 1947 г.” на Комисията по досиетата, 2010 г.