Държавна сигурност е била задължена да следи детайлно кореспонденцията (изходящите писма) на българските граждани от турското малцинство след насилствената смяна на имената им през 1985 г. и тази практика е продължила до рухването на комунистическата система.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна информация относно: Обстановката в страната в кореспонденцията по турска линия за април 1989 г. на Оперативно-техническото управление на МВР-ДС.

В него е посочено, че за този месец са обработени 15 452 изходящи писма с над 3600 по-малко.

„Резултатът от обработката показва едно доста напрегната обстановка”, се посочва в анализа на ОТУ.

В тогавашният Шуменски окръг предния месец е констатирана масова психоза, а следващия процентът на коментарите рязко се е покачил.

Също висок процент на коментари е имало в тогавашните Бургаски, Толбухински (Добрички), Търговишни, Варненски и Софийски окръзи.

ДС е цитирала съдържанието на конкретни писма, давайки ги за пример.

„Луди станахме. В безизходица сме, помощ от никой не идва”, се посочва в едно от тях.

„Не знам кога и откъде слънцето ще изгрее и за нас. Живеем тежко и безнадеждно”, е показателно за настроенията сред попадналите под жестоката репресия на комунистическия режим хора от турското малцинство.

„Помогни ми, дай ми надежда, изпрати декларация ли виза”, се казва в друго.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителният процес 1985-1990”, том 2, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.