Сайтът Държавна сигурност.com публикува за първи път в рубриката „Документи” стенограмата от безпрецедентната за целия български преход пресконференция  на ръководителите на специални служби срещу първото правителство на СДС с министър-председател Филип Димитров. Тя е проведена на 18 септември 1992 г. и се вписва в общия сценарий за сваляне на първия кабинет на СДС, като една от линиите за атаки срещу правителството и лично срещу премиера.

С публикуването на документа сайтът Държавна сигурност.com припомня събитията преди 19 години, когато кабинетът на Филип Димитров е атакуван от няколко страни. Специалните служби, наследили различни структури на бившата ДС добавят своя „принос” към свалянето на първото правителство след 10 ноември 1989 г., в което не участва представител на бившата комунистическа партия.

В края на пресконференцията тогавашният директор на Националната разузнавателна служба ген. Бриго Аспарухов, кадрови служител на бившето Първо главно управление на ДС и впоследствие депутат от БСП и неуспял кандидат за кмет на София на „Позитано” 20, хвърля „бомбата”, че съветник на премиера Филип Димитров е участвал в оръжейна сделка с Македония.

Това твърдение, за което по-късно Бриго Аспарухов се извинява лично на премиера (виж стенограма от срещата при президента Желев, на която Аспарухов се извинява - тук), обаче е достатъчно да бъде подето от медиите, голяма част от които са контролирани от ДС, за да се предизвика политически скандал и натиск върху правителството и премиера. .

Кабинетът на Филип Димитров съществува само 11 месеца. След управлението му започва безпрепятствения от държавното управление процес за създаване на силовите групировки, превземане на ключови постове в сектора на националната сигурност от кадри на бившата Държавна сигурност и мутризиране и криминализиране на българския преход.

Стенограмата е предоставена на сайта Държавна сигурност.com от дългогодишния журналист в българската секция на Би Би Си и кореспондент на радиото в България след промените Димитър Димитров, на когото благодарим. (Предварително се извиняваме за недоброто качество в отделни пасажи на документа, което ще затрудни прочита, но опитите за допълнително обработване не успяха да ги подобрят).

Кой кой е на пресконференцията

Ген. Стоян Андреев е  съветник по националната сигурност на президента Жельо Желев. Завършил военна академия в СССР. Професор, доктор на техническите науки.

Бил е директор на Центъра за стратегически изследвания. Зам.-председател на БАН, началник отдел "Науки и технологии" в Министерството на отбраната.

Основател е на специалността "Фирмена сигурност и икономическо разузнаване" в УНСС, където е бил научен ръководител на Алексей Петров.

Ген. Любен Петров е началник на Генералния щаб на Българската армия (1991-1994).Завършил е Военна академия „М. В. Фрунзе“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР в Москва. Командващ Първа армия.

Член е на Висшия съвет на БСП през 1998 г. Член на Комисията по политиката на БСП по националната сигурност към ВС на БСП. Депутат от БСП в 37-мо и 39-то Народно събрание Председател на парламентарната Комисията по национална сигурност (1996-1997).

Напуска БСП, след като критикува партията за допускането на аремикански бази в страната и учредява политическа формация под името Народно патриотично обединение през 2006 г., когато е издигнат от инициативен комитет за кандидат за президент (остава последен).

Полк. Арлин Антонов е директор на Националната служба за сигурност (1992-1993 г., НСС, контраразузнаването). Завършил е Военна академия.

Преди това е бил командир на Специализираният отряд за борба с тероризма (червените барети) и директор на РДВР-Пазарджик.

Депутат е в 38-то Народно събрание от групата на Обединение за национална спасение и три мандата общински съветник в Пазарджик.

Кандидат за вицепрезидент на кандидата за президент и лидер на Бизнезблока Жорж Ганчев. След разцепването на бизнеспартията, основава своя формация – Български демократичен блок.

Бриго Аспарухов е директор на Националната разузнавателна служба (НРС, правоприемник на Първо главно управление на ДС, разузнаването). Завършил е външна търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. Работи в Първо главно управление на Държавна сигурност като кадрови служител (1970-1990). С указ на президента Желев е назначен за директор на НРС (август 1991 г.). От този пост е освободен от президента Петър Стоянов през март 1997 г.

В края на 1997 г. става съучредител на Движението за единство и развитие на БСП (генералското движение). Член на ръководството на движението. През май 1998 г. на 43-ия конгрес на БСП е избран за член на  Висшия съвет на БСП. Депутат от БСП в 39-то Народно събрание. Член на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.

През 2000 г. е обвинен от прокуратурата за това, че през 1993 се е разпоредил в нарешение на закона да се унищожи досието на секретен сътрудник на ПГУ с агентурно име "Румянцев". Под псевдонима се крие бившият шеф на Банка за земеделски кредит и личен приятел на Аспарухов – Атанас Тилев. След като е освободен от директорския пост в НРС Аспарухов започва работа в една от фирмите на Тилев в България - "ДАРУ Консулт". Член е и на борда на директорите на "Дару кар", която е под контрола на Атанас Тилев.
Делото срещу Бриго Аспарухов е прекратено незаконно от прокуратурата, след като е внесено в съда.

През 2003 г. премиерът Симеон Сакскобургготски, който е близък с Атанас Тилев, лансира Бриго Аспарухов за съветник по националната сигурност и координатор на специалните служби. Предложението му среща не само силен вътрешен обществен и политически отпор, но предизвиква и отричателни международни реакции от представители на НАТО, тъй като на Аспарухов се гледа като на лице, тясно обвързано с ДС и с обвинения в длъжностни злоупотреби.

През септември 2007 г. Аспарухов е издигнат за кандидат-кмет на БСП в София. Губи изборите още на първи тур от кандидата на ГЕРБ Бойко Борисов.

Ани Крулева е директор на Националната следствена служба. Преди това е прокурор. След промените се издига след няколко публикации във в. „Демокрация” против Андрей Луканов.

Изиграва особена роля в огласяването на данни и заемане на позиция по делото за т. нар. „Оня списък”, по което по това време се проверява информацията на специалните служби, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предал списък с имената на български разузнавачи, работещи под дипломатическо прикритие зад граница.

Делото е прекратено от Националната разузнавателна служба малко преди Доган да обяви, че ДПС оттегля подкрепата си за правителството на Филип Димитров през есента на 1992 г. Крулева е член е на ВСС 1992-1997 г. След като излиза от съдебната система става адвокат.

Виктор Михайлов е директор на Националната полиция. Завършил е право в СУ „Кл. Охридски”. В МВР работи от 1968 г. През 1988 г. става началник на Секретариата на МВР. , през 1991 година - началник на Транспортна полиция, а през 1992 година - началник на Националната полиция.

През декември 1992 г. Виктор Михайлов е избран за министър на вътрешните работи в правителството на Любен Беров (мандат на ДПС) и е на този пост до октомври 1994 г. По това време МВР не противодейства на силовите групировки, нарушаването на югоембаргото, а впоследствие се прочува като правителството на „Мултигруп”. След МВР Михайлов ръководи службата за трудносъбираеми вземания на банката на Атанас Тилев – Банка за земеделски кредит, а от 1996 г. е адвокат.

Бил е адвокат на албанеца Феньо Топчагич, задържан на ГКПП-Калотина с два гранатомета. Впоследствие главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов намеква, че те са били предназначени за него по поръчка на Сретен Йосич. Сред клиентите на Виктор Михайлов са Златомир Иванов-Баретата, раппевецът Ванко-1 и Иван Тодоров-Доктора, смятан за един от основните контрабандисти през последното десетилетие в България и застрелян през 2006 г.

Стоян Караджов е депутат от СДС в 36-то Народно събрание, член на парламентарната Комисия по национална сигурност и главен експерт по проблемите на военно-промишления комплекс. Впоследствие напуска парламентарната група на СДС и преминава в Нов съюз за демокрация.

В пресконференцията взима участие и тогавашният главен секретар на МВР ген. Богомил Бонев. Той обаче не е поканен, а се явява по собствена инициатива, за да обяви, че част от директорите на национални служби в МВР участват в мероприятието без знанието и разрешението на ръководството на вътрешното министерство.