След 9 септември 1944 г. комунистическият режим създава над 40 трудови лагери (трудово-възпитателни общежития) по съветски тип, но не разрешава на политическите противници, които въдворява в тях, да работят на надници и да подпомагат семействата си.

Това разкриват документи от архивите на Държавна сигурност, които desebg.com публикува онлайн.

Те представляват кореспонденция на МВР-ДС с Министерския съвет и Регенството от 1945 г. по въпроса за създаването на фонд „Трудово възпитателни общежития“ към вътрешното министерство.

От писмо на министъра на вътрешните работи до министър-председателя  от август 1945 г. се разбира, че МВР-ДС е поискало от министъра на финансите (по това време безпартийния Петко Стоянов, а от 17 август същата година Станчо Чолаков – „Звено“, б.а.) да разреши част от лагеристите да бъдат предадени в помощ на Министерството на благоустройството за работа в държавни стопанства и предприятия.

Става въпрос за въдворени, включително и такива, които режимът е определил като „политически опасни лица“.

Трябвало е да им бъде определена конкретна надница, с която да се самоиздържат и дори с част от нея да подпомагат семействата си.

Министерството на финансите обаче се противопоставило на това с формални причини.

Впоследствие с министерско постановление било допуснато за въдворени лица, предадени на работа към тогавашната Дирекция на железопътните линии да им се отпускат средства само за храна.

МВР-ДС посочва, че важно обществено и социално положение било вместо въдворените да стоят в арести и лагери да работят.

По тази причина предлага създаването на фонд „Трудови възпитателни общежития“, чрез който въдворените да могат да гарантират издръжката си чрез своя труд.

И на този проект министърът на финансите отказал да даде ход, поради което министърът на вътрешните работи, по това време Антон Югов, поставил проблема пред министър-председателя (Кимон Георгиев).

От архивните документи става ясно, че ОФ правителството е приело министерско постановление за това, което е утвърдено с указ от Регенството.

Документите са включени в сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.