Държавна сигурност се опитвала да намали влиянието на западните страни в Африка с осъществяването на операции за дезинформация (активни мероприятия, б.а.).

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретни бележки по работата в Африка на 08 отдел „Активни мероприятия“ в Първо главно управление на ДС (разузнаването, б.а.).

В него са набелязани основните задачи на отдела в Африка. Сред тях са:

• „разобличаване на неоколониалистическата същност на политиката на западните страни в Африка, стремящи се да насочат развитието на младите африкански държави по капиталистически път“;
• „компрометиране на отделни разузнавачи, дипломати, представители на ведомства и фирми, използвани от разузнаванията [чуждите]“;
• „разобличаване агентите на империалистическите страни из средите на реакционните африкански деятели с прозападни настроения“;
• „оказване помощ на национално-освободителните движения в Африка, особено в Ангола, Мозамбик, ЮАР и Южна Родезия [от 1980 г. Зимбабве]“;
• „подкрепа на страните, които провеждат антиимпериалистическа политика (Алжир, Гана, Мали, Занзибар и Гвинея), укрепване на прогресивните сили в тези страни“ и др.

В документа са описани особеностите, свързани със страните в Африка, след като оперативни работници от ДС за първи път са пребивавали в някои от тях.

Подчертано е, че повечето от ръководните кадри в различните африкански страни са получавали своето образование на запад и „затова имат смътна представа за научния социализъм“.

Отчетено е, че липсват специалисти във всички области, а африканците „имат редица лични специфични“. Според ДС това е подозрителност към белите хора, болезнено самолюбие, слабост към ласкателства и подаръци, доверчивост към сънародниците и др.

От записката още се разбира, че ДС е имала амбиции чрез активните си мероприятия да въздейства върху ръководителите на държавите и на партиите.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“, издание на Комисията по досиетата, 2020 г.