Репресивният апарат на БКП – Държавна сигурност – не само е използваш физическа саморазправа с арестуваните от него противници на комунистическия режим, но се е опитвал да пречупи арестантите в килиите, прилагайки психологически методи.

Това става ясно от документ на ДС, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява Предложение до инструктиране на камерна агентура на Т. Тошев.

Документът е от май 1950 г. и се отнася до начина на водене на следствието срещу арестувания по това време ген. Тодор Тошев.

Той е син на прославения военачалник от Първата световна война ген. Стефан Тошев.

Тодор Тошев участва в заключителната фаза на Втората световна война като командир на 1-ва пехотна софийска дивизия в Страцинско- Кумановската настъпателна операция (октомври – ноември 1944 г.).

След това команда 3-ти корпус в състава на Първа българска армия, с който воюва при реките Драва и Мур.

Повишен в звание генерал-лейтенант, а след края на Втората световна война е назначен за командващ 1-ва армия.

През ноември 1949 г. комунистическият режим го арестува в подозрение, че е трайчокостовист, води му следствие и го въдворява в концлагера „Белене“ (1951). Освободен и реабилитиран е през 1953 г. след смъртта на Сталин.

Публикуваният документ осветлява плана на Държавна сигурност да пречупи генералът по време на престоя му в ареста.

Това трябва да стане чрез внедряване на камерна агентура в неговата килия. ДС използва т. нар. камерни агенти – вербувани от нея затворници, които вкарва при определени арестанти, за да може да узнае какво мисли и какво говори обектът, какво е неговото поведение, настроение и т.н.

Разбира се ДС предварително инструктира съответния камерен агент как да се държи пред арестувания, в каква посока да води разговора и как да го подпитва за неща, които Държавна сигурност желание.

В случая с ген. Тошев ДС подчертава, че той има високо самочувствие и с поведението си агентите камерници трябва да направят така, че той да не се чувства генерал.

„Да имат към него отношение към него като към обикновен престъпник“, е указанието на ДС.

Подчертано е, че агентите трябва да избягват да разговарят с него на военна тема, за да не му посвалят да се „утвърждава пред тях като авторитет“.

ДС указва, че поне единият от агентите трябва да му внушава, че се е държал достатъчно твърдо и вече трябва да прави признания.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.