Тоталитарният комунистически режим се е опасявал как да опази тайната за добива на уран в мина Бухово заради голямото текучество на кадри в „Редки метали“ – държавното управление, към което при управлението на БКП се е водило навремето и добива на уран в мина Бухово.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно предложение до Политбюро на ЦК на БКП от министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков от 1962 г.

В него той посочва, че са констатирани редица слабости в режима на секретност в системата на управление на предприятието „Редки метали“.

Опазването на добива на уран е една от задачите на МВР-ДС и министърът сезира комунистическата върхушка с този проблем.

Едно от сериозните предизвикателства по опазване на тайната за урановия добив в мина Бухово е текучеството на кадрите.

За по-малко от две години в периода 1960-1962 г. са били уволнени 17 инженери – геолози и 11 инженери геофизици.

Отделно в химическия завод в Бухово, където се е обработвала урановата руда, са уволнени 15 инженеро-технически кадри, 201 работници и 2-ма счетоводители.

Министър Диков обяснява, че основната причина е „разпространения слух между работниците за лъчево заразяване и страхът от специфична вредност – радиацията“.

Той обаче признава, че има и друга причина за голямото текучеството – ниското заплащане на труда независимо от по-тежкия труд и вредни условия.

След преврата на 9 септември 1944 г. мина Бухово е поставена под съветски контрол и охрана от НКВД.

Създадено е българо-съветско предприятие, чието производство е камуфлирано като производство на графити, а продукцията е изнасяна тайно в СССР.

По думите на ген. Павел Судоплатов, началник на самостоятелния отдел “С” в НКВД, натоварен със събирането и координирането на разузнавателни данни по ядрения проблем, България и мина Бухово са били един от двата източника на уран, до който Кремъл е имал достъп.

Вторият е бил в Судетските планини, Чехословакия, качеството на урана там е било много по-ниско от това на българския уран. Проучванията за добив на уран на съветската територия започват много късно. Така с българския уран е направен първият съветски ядрен опит.

В предложението си до Политбюро министърът на вътрешните работи Дико Диков предлага редица мерки, за да се опази тайната за производството на уран.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и опазването на държавната тайна 1944-1991”, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.