Освен изпращане в лагери и изселване, в дълъг период по време на комунистическия режим репресивният апарат на БКП е прилагал и друга принудителна административна мярка срещу неудобни хора от обществото – заселване на място, различно от местоживеенето с полагане на задължителен труд.

За тази цел комунистическата диктатура е определила големи обекти, предприятия и земеделски стопанства, в които са изпращани лица, определени като „отклоняващи се от обществено полезен труд“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява заповед на Министерството на правосъдието от август 1962 г., издадена въз основа на Указ за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен паразитен начин на живот.

Прави впечатление, че заповедта е издадена точно след закриването на лагера на смъртта „Слънчев бряг“ край Ловеч, където със същите доводи ДС е изпращала без съд и присъди „хулигани“, като младежи, музиканти, адвокати, бивши народни представители от БЗНС „Никола Петков“ и други.

Поради липса на лагери „хулиганите“ са изпращани на големи обекти, където да работят принудително.

Сред тези обекти са язовирите „Медет“, „Антон Ивановци“, „Жребчево“, мините Бобов дол и „Гипсови мини“ – село Ковачево, Сливенско, както и ТЕЦ „Марица Изток“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – административни, принудителни и наказателни мерки”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.