Дори и през 70-те години на ХХ век, 30 години след „победата“ на т. нар. социалистическа революция, установила в България тоталитарен комунистически режим от съветски тип, туристическите услуги са били под всякаква критика.

Това се е отнасяло дори за туристите, които са пристигали от СССР и за които комунистическата власт се е старала да полага допълнителни усилия за техния комфорт, докато са пребивавали в НРБ.

Признанието е документирано в архивен материал на Държавна сигурност, който desebg.com публикува.

Той представлява секретна справка за състоянието на работата по линия на туризма в окръжно управление на МВР – Русе през 1972 г. и перспективата за развитието му през следващата година.

По това време – първата половина на 70-те години на ХХ век – МВР-ДС в Русе обслужва три гранично-контролни пропускателни пункта. Това са ж.п. гарата в Русе, пристанището на река Дунав и Дунав мост.

Според статистиката най-големия поток от туристи е от социалистическите страни – СССР, Югославия, Чехословакия и Румъния.

В документа ДС докладва, че „Балкантурист“ в Русе разполага с ограничена база за настаняване на туристите – един представителен хотел с 200 места и един къмпинг със 100 места.

„Поради такава организация на работата, обслужването на чужденците невинаги е протичало нормално и това е създавало предпоставки за изразяване на критични бележки и неудовлетвореност, както към администрацията на „Балкантурист“, така и по адрес въобще за организацията на туризма в НРБ“, е посочено в справката.

Допълва се, че централното управление на „Балкантурист“ не е третирало дори съветските туристи със „съответните разбирания и правилни отношения“.

Въпреки недостатъчния брой легла в единствения хотел натам са насочвани по няколко групи на ден, което е довеждало до проблеми с настаняването.

„На опитите да им се въздейства [на администрацията на „Балкантурист“] често е получаван отговор: „Настанявайте ги където намерите“, посочва ДС.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и туризмът”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.