След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Комунистическият режим системно е гонил от София хора, които е заклеймявал като „вражески елементи“ и противници на тоталитарното управление на БКП.

С акциите по изселванията е натоварен репресивния апарат на компартията – Държавна сигурност, в чиито архиви са запазени множество свидетелства за бруталната политика на комунистическата диктатура, едно от които desebg.com публикува онлайн.

То представлява лично строго секретна чернова на окръжно писмо до окръжните и околийски началници на МВР-ДС в страната относно създаването на списъци на хора, подлежащи на изселване от София и въдворяването им на ново местожителство.

 Документът е от ноември 1956 г. и съвпада с паническите мерки, които върхушката на БКП начело с Тодор Живков предприема веднага след началото на народното въстание в Унгария през есента на същата година.

„Другари, столицата е наситена с много вражески и престъпни елементи“, се посочва в черновата.

В нея се казва, че част от изселените от режима са успели да се завърнат в София по един или друг начин.

„Такава голяма концентрация на вражески и престъпни лица в София, много от които са развили или развиват контрареволюционна дейност или се занимават с нечестни дела, представляват опасност и пречка за правилното изпълнение на поставените от партията и правителството задачи“, е подчертано в документа.

„Наложително е столицата да се прочисти от вражески елементи“, е спусната задача. Наредено е това да се направи, но така, че да не пострадат „някои честни трудещи се хора“.

Разпоредено е да се изготвят и представят на ръководството на МВР списъци на лицата, които да се изселят, със съответните справки за тях.

Като такива лица са посочени бивши индустриалци, търговци, земевладелци (наричани от режима по съветски образец „кулаци), както и редица други групи от населението, върху които след 9 септември 1944 г. комунистическият режим удобно „фашисти“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност – войникът на партията”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.