Веднага след отмяна на насилствената смяна на имената на българските граждани от турски произход с решение на извънреден пленум на Централния комитет на БКП, взето на 29 декември 1989 г., новоназначеният същия ден нов министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев е издал окръжно, с което е наредил МВР-ДС „незабавно да се активира агентурно-оперативната работа за придобиване на информация за отзвука от това решение сред различните обществени групи, социални среди и слоеве на нашия народ“.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо на министър Семерджиев до началниците на централните оперативни поделения по ДС, Софийско градско управление на МВР-ДС и областните управления на МВР.

С провеждането на „възродителния процес“ тоталитарният комунистически режим начело с Тодор Живков изпада в международна изолация.

Затова след принудителното му оттегляне от властта на 10 ноември 1989 г. по искане на Кремъл новото партийно ръководство търси начин да изкара страната от международната изолация.

Единственото възможно решение за това е да отмени насилствената смяна на имената.

И на 29 декември 1989 г. извънредно проведен пленум на ЦК на БКП решава да бъдат възстановени имената на сънародниците мюсюлмани.

Партийният форум признава, че са извършени „извращения на конституционните права на български граждани“ и целият процес е „груба политическа грешка на авторитарния режим на Тодор Живков“.

След това решение в същия дух взима и комунистическото правителство с премиер Георги Атанасов, активно участвал в насилствената асимилация.

В публикувания документ, подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се посочва, че органите на МВР-ДС трябва да вземат мерки да не се стигне до саморазправа с лица, участвали във „възродителния процес“.

Разпоредено е, ако се доловят негативни тенденции процеси за провокиране на конфликти на етническа основа.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма”, издание на Комисията по досиетата, 2011 г.