Държавна сигурност е била задължена да проучва кадрите, които са изпращани на работа зад граница в капиталистически и страни от Третия свят, включително и за „борба срещу корупцията и стопанската престъпност“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно предложение относно: Подобряване на оперативното и следственото осигуряване на задграничната икономическа и инженерингова дейност на НР България.

Документът е от 1985 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

Под него стоят подписите на началника на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) ген. Георги Аначков, директорът на народната милиция ген. Иван Димитров и началникът на Първо главно управление на ДС (разузнаването) ген. Васил Коцев.

В строго секретния документ е подчертано, че „цялостното проучване, съгласуване и подготовка на всички български граждани, временно пребиваващи в капиталистически и развиващи се страни, включително и по задграничната строително-монтажна и инженерингова дейност, се извършва на наша територия от органите на ДС“.

„Те изучават, подбират и вербуват агентура за контраразузнавателно обезпечаване на задграничните стопански обекти, включително и за „борба срещу корупцията и стопанската престъпност“, е посочено в строго секретното предложение.

Задачите по тази линия са разпределени между ПГУ-ДС и ВГУ-ДС. Така например разузнаването на ДС отговаря за изпращането на оперативни работници със съответната подготовка по линия на обслужването на задграничната икономическа и инженерингова дейност.

На контраразузнаването на Държавна сигурност пък е възложено да завиши критериите за подбор на българските граждани, които кандидатстват за задгранична работа.

Стопанското управление към народната милиция от своя страна има задача да подава на органите на ДС подходящи агенти за проверката им, подготовката и изпращането им на работа в задгранични обекти.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската икономика 1944-1991“, част 3, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.