Преди първото закриване на концлагера „Белене“ през втората половина на 1953 г. в концлагера „Белене“ са държани без съд и присъда 20 бивши министри и опозиционни лидери.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен доклад до Политбюро на ЦК на БКП относно: Освобождаване и даване под съд на лица, въдворени в ТВО за контрареволюционна дейност и криминални престъпления.

Докладът е от Георги Дамянов – председател на президиума на Народното събрание, Минчо Нейчев – министър на външните работи и Георги Цанков – министър на вътрешните работи.

От документа става ясно, че към 25 юли 1953 г. в „Белене“ са въдворени общо 1917 лица.

От тях 1730 души за „контрареволюционна дейност“ и 187 лица за криминални прояви.

Според представената статистика по това време в „Белене“ са въдворени 20 бивши министри и дейци на буржоазни партии.

Комисията, която е трябвало да прегледа отделните случаи, е приела, че 12 от въдворените от тези група концлагеристи могат да бъдат освободени.

Сред тях са Недялко Мочуров, Христо Стоянов, Любен Диков, Димитър Вълев, Петър Сърбински, Минчо Драндаревски, Райна Лепардова и др.

За предаване на съд са определени Иван Вълков, Александър Гергинов, Стойчо Мушанов, Марко Рязков, Никола Недев, Петко Стоянов и др.

От въдворените по политически причини най-многобройни са хората, задържани през 1951 г. – общо 400 души.

Петима от въдворените по политически причини са се намирали в различни лагери от 1945 г., а 112 – в „Белене“ от създаването му през 1949 г.

Първото закриване на „Белене“ става в края на 1953 г., като за това основна роля изиграва смъртта на съветския диктатор Сталин през март същата година, след което в СССР комунистическият режим отхлабва репресиите и от съветските концлагери са освободени над 1 млн. души.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.