До рухването на Берлинската стена българските политически емигранти са били проблем за Държавна сигурност и източногерманското Министерство на държавна сигурност, известно още като ЩАЗИ.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретен перспективен план за взаимодействие между Шесто управление на ДС и 20-ти главен отдел на ЩАЗИ за периода 1984-1986 г.

Документът е от декември 1983 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи на НРБ ген. Димитър Стоянов и министъра на държавна сигурност на ГДР ген. Ерик Милке, както и от съответните началници на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия и 20-ти отдел на ЩАЗИ.

В строго секретния план е подчертано двете структури да обменят информация формите, методите, намеренията и средствата на подривната дейност на специалните служби на противника, като особено внимание се обърне върху дейността на българските емигранти във ФРГ и Западен Берлин.

Изброени са и конкретни имена на българските политически емигранти, определени като „водачите на антисоциалистическата българска емиграция Ценко Барев, Радослав Косовски, Владимир Костов, Петър Семерджиев и Атанас Славов.

Ценко Барев е земеделец, член на емигрантската организация Български национален комитет до 1972 г., председател на представителството на поробените европейски народи във Франция и на изпълнителния комитет на Интернационала на Съпротивата, председател на Българското освободително движение (БОД) и гл. ред. на сп. „Бъдеще“.

Радослав Косовски е политически емигрант във ФРГ, председател на Българския социалдемократически съюз.

Владимир Костов е журналист, щатен служител на ДС, работещ под прикритие в Париж, където изменя през 1977 г. и се превръща в един от най-големите провали на Държавна сигурност. Получава политическо убежище във Франция, а предаванията му по радио „Свободна Европа“ са с антикомунистическо и антисъветско съдържание. Осъден е задочно на смърт в България, а ДС прави през август 1978 г. неуспешен опит да го убие в Париж.

Петър Семерджиев е член на БРП (к) преди 1944 г. и бивш кандидат-член на ЦК на БКП след Деветосептемврийския преврат, арестуван, разследван и съден като „враг с партиен билет“ през 1949 г. Реабилитиран през 1956 г. През 1973 г. успява да напусне България със съпругата си Ема Герон и двамата се установяват в Ерусалим, Израел. Нетовите политически предавания по западните радиостанции са трън в очите на комунистическия режим в София, тъй като той осветява нелицеприятни факти от „кухнята“ на компартията.

Атанас Славов е български писател, научен сътрудник в института по изкуствознание в БАН. През 1976 г. е пуснат да пътува до Лондон, където се обръща до американското посолство с искане на политическо убежище. Емигрира в САЩ и се установява в Ню Йорк. Прави за Би Би Си публицистични диалогични предавания с Георги Марков малко преди убийството му. Работи в „Гласът на Америка“. По сведения на самия Славов срещу него в САЩ са правени несполучливи опити за покушение, зад които стои ДС. През 1978 г. срещу него в НРБ е заведено дело и той е осъден задочно през 1981 г. на 9 години затвор за „измяна на родината“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и ЩАЗИ“, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.