| Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
| На 10 ноември 1989 г. министър Георги Танев: Да се засили политическата бдителност на цялото МВР и да бъде в готовност за действие |
|
|
| Документи - МВР |
| Написано от Христо Христов |
| Събота, 08 Ноември 2025 13:43 |
|
„Да се засили политическата бдителност на целия състав на МВР. Да се въведе усилено дежурство във всички поделения, съставът да бъде на разположение и да има готовност за действие, включително в празничните дни“. Това са част от нарежданията на министъра на вътрешните работи Георги Танев, които той дава на 10 ноември 1989 г., когато се провежда пленум на ЦК на БКП, на който е обявена оставката на генералния секретар на компартията Тодор Живков след 33 години на власт. Документът на министър Танев от 10 ноември 1989 г. представлява строго секретно окръжно писмо до началниците на централните оперативни управления, Софийско градско и областните управления на МВР с копие до общинските управления на МВР в страната – I категория, а desebg.com го публикува онлайн. В него е декларирана валидната още от 1944 г. вярност на органите на МВР към БКП, а именно: „Органите на МВР винаги са били верни и предани на делото на партията, в своята дейност са се ръководили от решенията на нейния Централен комитет и са създавали условия за тяхното изпълнение“. Министър Танев обръща внимание, че решенията Ноемврийския пленум на ЦК на БКП „ще намерят жив отзвук сред широката общественост и ще повишат нейната активност и отговорност за изпълнение на Юлската концепция на партията“. „Наред с това не е изключено някои вражески и нелоялно настроени лица да направят опити за нарушаване на обществения ред, провокиране на социални напрежения, демонстративни и екстремистки действия“, пише още министър Танев. Той нарежда „да се вземат мерки за цялостен контрол на вражеския и престъпен контингент“. А също така той се разпорежда „специални мерки да се вземат срещу организирането на провокационни, екстремистки и други демонстративни прояви“. Както е известно под натиска на Москва 78-годишният Живков е принуден в началото на ноември да подаде поставка. Това той прави пред членове на Политбюро на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 г. под прекия надзор на тогавашния съветски посланик в София ген. Виктор Шарапов. На следващия ден – 10 ноември – висшето партийно ръководство на компартията съобщава на пленума в резиденция „Бояна“ за оставката на Живков, на когото дори не е дадена думата, а определения от Кремъл нов генерален секретар на БКП Петър Младенов изпраща Живков „на заслужен отдих“. Принудителната оставка на Тодор Живков обаче се оказва началото на края на тоталитарното управление на БКП в страната. Под напора на политическите събития в Източния блок и разпадането му компартията е принудена да прави отстъпления от дотогавашния режим. За да се спаси дори сменя името си през април 1990 г. и се разграничава от „деформациите“ (разбирай престъпленията) на тоталитарния си режим. През юни 1990 г. се провеждат и първите свободни избори, които макар и спечелени чрез фалшификации от БСП променят политическата система в страната, в която 45 години комунистическият режим се е разпореждала с властта. Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и краят на тоталитаризма”, издание на Комисията по досиетата, 2011 г.
|