През втората половина на 50-те години на ХХ век Държавна сигурност е настоявала главният прокурор (по това време Йордан Чобанов) да се разпореди на околийските и окръжни прокурори да не насрочват и да разглеждат дела на въдворени в концлагера „Белене“, както и да не ги призовават като свидетели.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно писмо относно: Изпращане в делегация на въдворените в ТВО с. Белене, Свищовско.

Документът е от март 1958 г. и е подписан от началника на отделение „Въдворяване и изселване“ на Държавна сигурност.

От него става ясно, че по това време средно на месец около 100 въдворени са излизали от концлагера на остров Персин, за да се явяват като подсъдими по дела в страната, а също така и като свидетели по дела.

Според отделението в ДС, отговарящо за въдворяването и изселването на противници на комунистическия режим, излизането на въдворените е ставало по „нарочно създадени поводи, за да могат въдворените да се поразходят и се видят с близки и познати“.

От ДС подчертават, че при излизането на такова сравнително голямо число въдворени лица „се нарушава режима за изолация от обществото“.

От правена е молба да се предложи на главния прокурор да се наложат ограничителни мерки, които се изразяват в недопускане за разглеждане на дела, по които въдворените концлагеристи са подсъдими или свидетели.

Върху документа е поставена резолюция от тогавашния зам.-министър на вътрешните работи ген. Мирчо Спасов, в която той подчертава, че „не бива да се забравя, че тия пътувания по страната струват големи разходи на държавата“.

Как самият Мирчо Спасов се разпорежда за решаването на този въпрос вижте – ТУК.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.