Комунистическата Държавна сигурност се е съобразила изцяло с препоръките на съветския КГБ за дейността на разузнаването зад граница още при установяване на контактите между разузнавателните структури на репресивния апарат на БКП и Комитета за Държавна сигурност на СССР.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад от Христо Боев, зам.-директор на дирекция Държавна сигурност относно: Преговорите между нашата и съветската делегация за установяване на контакт между външно-политическото разузнаване на НРБ и съветското външно-политическо-разузнаване.

Документът е от 1950 г. и разкрива резултатите от визитата на делегацията на ДС в СССР.

Делегацията на комунистическата Държавна сигурност се е водила от тогавашния зам.-директор на дирекция ДС Христо Боев. Той е работил като съветски нелегал Главното разузнавателно управление на Червената армия от 1921 г. е сочен за създател на нелегална разузнавателна мрежа на съветското военно разузнаване в България.

След окупирането на Царство България от съветската армия през септември 1944 г. и последвалия Деветосептемврийския преврат, чрез който компартията влиза във властта, Боев се завръща в България и заема различни постове, като през 1949 г. е назначен за зам.-директор на дирекция Държавна сигурност.

При визитата на делегацията на ДС в СССР през 1950 г. от съветска страна участват ген. Иван Савченко – началник на Централното управление на външно-политическото разузнаване на СССР, ген. Пьотр Федотов – зам.-началник на Централното управление на външно-политическото разузнаване на СССР и др.

След проведените разговори от съветска страна са посочени кои да главните направления за работа на външното разузнаване, както и неговата организация и структура.

Съветските участници са препоръчали и каква да е структурата на външната резидентура, както и на нелегалната такава, а също така и как да бъдат изградени те.

Представителите на КГБ са посочили и какви въпроси следва да залегнат в специална инструкция за задграничните резидентури.

Обяснен е подробно какъв да е статута на резидента и в какви взаимоотношения той трябва да бъде с посланика в съответната страна.

Дадени са и насоки за тотално вербуване на „всички подходящи сътрудници от задграничните официални представителства“.

Документът е включен в сборника „КГБ и ДС – връзки и зависимости”, издание на Комисията по досиетата, 2009 г.