„След разтурянето на съюза [опозиционния Български земеделски съюз „Никола Петков“] на 26 август 1947 г. голяма част от лидерите и активните деятели бяха репресирани, една част бяха съдени и изпратени в затвори, а другата в ТВО [лагери]“.

Това признава Държавна сигурност в документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява сведение от I-ва група отделение „А“, отдел I-ви по линия на БЗНС – Никола Петков (разтурен).

Документът е от ноември 1949 г. и хвърля светлина върху действията на репресивния апарат на БКП срещу най-голямата политическа заплаха за комунистическия режим – опозиционния земеделски съюз, воден от своя лидер Никола Петков.

Тоталитарната диктатура, васална на Кремълликвидира БЗНС „Никола Петков“ като политическата организация чрез строго планирана комбинация от законодателни актове, съдебен фарс и брутален силов натиск от страна на комунистическата власт.

Най-напред е обезглавено ръководството, като на 5 юни 1947 г. е отнет депутатския имунитет на Никола Петков. И той е в парламента арестуван веднага на самото заседание по скалъпени обвинения в подготовка на държавен преврат и шпионаж.

В същия ден и през следващите седмици общо 101 опозиционни депутати са лишени от мандатите си, с което опозицията в парламента е напълно парализирана.

Следва скалъпен съдебен процес срещу Никола Петков, който е осъден на смърт чрез обесване и присъдата е изпълнена.

На 26 август 1947 г. Великото народно събрание приема Закон за забраняване и разтуряне на БЗНС „Никола Петков“ и всичките му поделения и секции и пълна конфискация на имуществото му.

Едновременно с административните мерки, структурите на Държавна сигурност и милицията окупират местните клубове. Всеки опит за съпротива или събиране на членовете е пресичан с бой, арести и масово изпращане на активисти в съществуващите по това време концлагери с страната като Богданов дол, Ножарево и др., а от 1949 г. и в „Белене“.

В публикуваното сведение ДС посочва, че незасегнати от репресиите остава „съвсем незначителна част от активните деятели и то тези, които са имали по-примиренческо отношение към властта“.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и земеделците (1944-1991)“, издание на Комисията по досиетата, 2018 г.