Държавна сигурност е настанявала своите щатни служители в жилищата на граждани, принудително изселени от столицата, определени като „активни вражески елементи”. Това разкриват архивни документи, разсекретени наскоро от Комисията по досиетата, които desebg.com публикува онлайн.

През 1950 г. министърът на вътрешните работи Руси Христозов се обръща към Секретариата на ЦК на БКП по битови въпроси на служителите на дирекция „Държавна сигурност”. По това време ДС има необходимост от запълване на щатния си състав с над 1150 служители, но ръководството на МВР среща проблем с липсата на квартири за оперативния състав.

„Липсата на квартири безперспективата да се намерят такива в далечно бъдеще, създават нездрави отношения за връщане в провинцията, грижи по семействата, свързани с разводи, отвлича вниманието по ежедневната практическа работа”, мотивира се министърът на вътрешните работи.

Сайтът desebg.com публикува няколко разсекретени от Комисията по досиетата документа от архива на ДС, свързани с личността на писателя Трифон Кунев, земеделец, писател, председател на Съюза на българските писатели, директор на Народния театър, които показват отношението на комунистическия режим към критиците му веднага след 9 септември 1944 г.

В справка на ДС за него от 1946 г. той е определен като „най-върл противник на днешната ОФ-власт”. Не е подмината и критиката му към завърналия се от Москва Георги Димитров.

В писмо до регентите отново от 1946 г. самият писател описва как е бит от тълпа от 10 души, нахлула в редакцията на в. „Земеделско знаме” и заплашван, че ще бъде бит. Причината – неговите критични публикации срещу комунистическата власт.

Последният документ е формуляр на МВР-ДС за отнемане на софийското му жителство, докато той по това време се намира в затвора.

Документите са публикувани в разширеното електронно издание на сборника „Държавна сигурност и политическите партии в България 1944-1949” на Комисията по досиетата, 2014 г.

От 9 септември 1944 г. до 1950 г. включително режимът на БКП чрез Държавна сигурност е изселил над 5000 семейства „вражески елементи от столицата и други големи градове и от пограничните райони на страната”.

Това показва справка на отделение „Въдворяване и изселване” в МВР-ДС от март 1951 г., която desebg.com публикува онлайн. От нея става ясно, че от София са изселени 2500 семейства, а другите големи градове са Варна (тогава Сталин), Бургас, Стара Загора и Горна Оряховица – общо от всички тях 197 семейства.

Държавна сигурност обаче не е водила точна статистика за броя на членовете на изселените семейства, се разбира още от документа, за което е остро критикувана в ръкописната резолюция върху документа.

От общо 6 окръзи – Благоевградски, Софийски, Хасковски, Бургаски, Пловдивски и Врачански са изселени 2806 семейства, чиито членове също не са посочени.

Сайтът desebg.com публикува доклад на министъра на вътрешните работи Антон Югов от 1948 г. относно: Разселването на част от турското и помашко население от южната и югоизточната граница, адресиран до министър-председателя Георги Димитров, както и резолюция на самия премиер как да става това.

В доклада се предлага това население да бъде разселено в села в Северна България, където няма такова еднородно население. В същото време е разрешено изселването в Турция, като целта е да се изселват цели семейства, а не част от тях, тъй като във втория случай, според МВР, това само заздравява още повече връзките на турците, живеещи в България с тези в Турция.

Определени са и местата за разселване в Северна България: от Видинка и Кулска околия, през Великотърновска до Варненска и Тутраканска околия.   

На МВР е възложено да вземе мерки разселените семейства да не се отклоняват от установените им местожителства.

 Следва резолюция на премиера Георги Димитров, в която указва: