Успялата да сформира през лятото на 2013 г. кабинет БСП вече пусна в ход законопроект за затварянето на досиетата на кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете съвременни разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация, известен като връщането на отменения преди 10 месеца параграф 12.
Освен това миналата седмица изтече информация, че лидерът на БСП Сергей Станишев е обсъдил възможността на закриване на комисията по досиетата на съвет при министрите от кабинета Орешарски. Това поставя въпроса за цялостна отмяна на закона за досиетата, действащ от декември 2006 г., когато той беше подкрепен от БСП и ДПС.

Съпротивата срещу отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП датира от самото начало на прехода. Сайтът desebg.com припомня този момент, като публикува няколко документи от края на 1990 г. Те са свързани с противопоставянето на МВР срещу решението на 7-то Велико Народно събрание да се отварят досиетата на народните представители, както и да бъдат разкрити агентите на закритото в края на 1989 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

След секретното „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. за обезвреждане на българската „вражеска” емиграция сайтът desebg.com публикува и последвалата строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за „Организацията на контраразузнавателната работа на Държавна сигурност против вражеската емиграция, по ангажираната в подривна дейност българска емиграция и завърналите се в страната бегълци и невъзвращенци”.

Строго секретният документ е от март 1978 г. и с него се категоризират разликите между „вражески” емигрант и емигрант, лоялно настроен към властта. Органите на ДС получават задачата да работят в четири направления:

Сайтът desebg.com публикува строго секретна  справка относно: Действия на лица и фирми при извършване на „скрит транзит” през територията на република България. Документът е на Национална служба за защита на конституцията от 1991 г. (правоприемник на Второ главно управление на ДС, а от 1992 г. трансформирана в Национална служба „Сигурност”, контраразузнаването).

Той показва генезисът на контрабандата в България след промените, базата и информация, от която се възползват бивши служители на Държавна сигурност и митниците.  Документът хвърля светлина върху физическите участници и фирмите, които още в началото след рухването на комунизма използват старите канали за държавна контрабанда („скрит транзит”) при управлението на БКП, но вече за собствен бизнес.

Както става ясно от строго секретната справка в модифицираната през 1985 г. матрица за държавна контрабанда се използват фирми, регистрирани в чужбина, по начин, по който българското участие остава скрито. Една от тези фирми е „Икомев”, регистрирана още през 1959 г. във Вадуц, Лихтенщайн, по време на възхода на „Тексим”.

През 1985 г. структурата на каналите на държавната контрабанда, включва бивши служители на дирекция „Скрит транзит” на „Кинтекс”, оперативни работници от Второ главно управление на ДС, митнически служители.

Сайтът desebg.com публикува два строго секретни документа на Националната служба за защита на конституцията (НСЗК, контраразузнаването) от 1991 г., които хвърлят светлина върху дейността на един от най-влиятелните босове и водещо лице в българските олигархични кръгове през 90-те години на ХХ век и началото на ХХI век – Илия Павлов, собственик на икономическата групировка „Мултигруп”.

Документите са от ранния период на неговото навлизане в бизнеса, когато той е по-известен с първата си фирма „Мултиарт”, регистрирана още през 1988 г. по Указ 56 и официално занимаваща се с внос и износ на антики и произведения на изкуството. Както по-късно един от конкурентите на Павлов в овладяването на бизнеса в София Иво Карамански ще каже „от „Мултиарт” арт бяха само проститутките, които Илия изнасяше за Италия”.

Първият документ е строго секретен рапорт агентурно сведение за проведена среща между Фатик Шабан и Илия Павлов и опит за прекарване на контрабанда с контейнер на „Мултиарт”. В донесението е разкрит факта, че Павлов се движи със скъпа кола „БМВ”, струваща най-малко 500 000 германски марки, която Фатик му е подарил. Според агента „става въпрос за съвместна контрабанда на психотропни вещества, стоки с висока себестойност или оръжие”.

Фатик Шабан е сириеца Исмет Тюркмен Шабан. Той е човекът, който първи започва доходоносна търговия със забраненото от Световната здравна организация психотропно вещество каптагон под крилото на Държавна сигурност като част от скритата транзитна търговия/контрабанда, която репресивният апарат на БКП контролира.

Неговият син (Малкият Фатик) е известен и като Филип Найденов. Той става особено близък с Илия Павлов и в знак на уважение към бащата на бореца сменя името на Филип Павлов Найденов.