Една от първите заповеди, която новоизбраният през 1973 г. министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов издава, е за борба „срещу допуснатите модни увлечения и извращения от лица, дълги неприлични бради и коси”.

Това става ясно от секретна телеграма на министъра, изпратена в разгара на лятото през 1973 г. до началниците на поделения в МВР, която сайтът desebg.com публикува.

Органите на МВР са призвани от ген. Стоянов да подпомагат ДКМС, ОФ и другите обществени и държавни органи в „провеждането на агитационно-разяснителна работа” срещу това „отклонение” от установения от компартията начин на живот.

Както за повечето е известно БКП не приема модните тенденции, смятайки ги за увлечения по Запада и стриктно се бори срещу проникването им в НРБ. В края на 50-те години дори лично първия секретар на партията Тодор Живков внася за разглеждане в Политбюро предложение за борба с т. нар. хулигани, сред които висшето партийно ръководство поставя и младите жени с къси поли и мъже с дълги бради и коси, както и такива, които носят характерните за това време панталони тип чарлстон.

Подобни „хулигани” са изпращани без съд и присъда в създадения от Политбюро на ЦК на БКП и контролиран от МВР лагер край Ловеч, където най-малко 151 души намират смъртта си.

Успялата да сформира през лятото на 2013 г. кабинет БСП вече пусна в ход законопроект за затварянето на досиетата на кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете съвременни разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация, известен като връщането на отменения преди 10 месеца параграф 12.
Освен това миналата седмица изтече информация, че лидерът на БСП Сергей Станишев е обсъдил възможността на закриване на комисията по досиетата на съвет при министрите от кабинета Орешарски. Това поставя въпроса за цялостна отмяна на закона за досиетата, действащ от декември 2006 г., когато той беше подкрепен от БСП и ДПС.

Съпротивата срещу отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП датира от самото начало на прехода. Сайтът desebg.com припомня този момент, като публикува няколко документи от края на 1990 г. Те са свързани с противопоставянето на МВР срещу решението на 7-то Велико Народно събрание да се отварят досиетата на народните представители, както и да бъдат разкрити агентите на закритото в края на 1989 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

След секретното „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. за обезвреждане на българската „вражеска” емиграция сайтът desebg.com публикува и последвалата строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за „Организацията на контраразузнавателната работа на Държавна сигурност против вражеската емиграция, по ангажираната в подривна дейност българска емиграция и завърналите се в страната бегълци и невъзвращенци”.

Строго секретният документ е от март 1978 г. и с него се категоризират разликите между „вражески” емигрант и емигрант, лоялно настроен към властта. Органите на ДС получават задачата да работят в четири направления:

Сайтът desebg.com публикува строго секретна  справка относно: Действия на лица и фирми при извършване на „скрит транзит” през територията на република България. Документът е на Национална служба за защита на конституцията от 1991 г. (правоприемник на Второ главно управление на ДС, а от 1992 г. трансформирана в Национална служба „Сигурност”, контраразузнаването).

Той показва генезисът на контрабандата в България след промените, базата и информация, от която се възползват бивши служители на Държавна сигурност и митниците.  Документът хвърля светлина върху физическите участници и фирмите, които още в началото след рухването на комунизма използват старите канали за държавна контрабанда („скрит транзит”) при управлението на БКП, но вече за собствен бизнес.

Както става ясно от строго секретната справка в модифицираната през 1985 г. матрица за държавна контрабанда се използват фирми, регистрирани в чужбина, по начин, по който българското участие остава скрито. Една от тези фирми е „Икомев”, регистрирана още през 1959 г. във Вадуц, Лихтенщайн, по време на възхода на „Тексим”.

През 1985 г. структурата на каналите на държавната контрабанда, включва бивши служители на дирекция „Скрит транзит” на „Кинтекс”, оперативни работници от Второ главно управление на ДС, митнически служители.