През април 1989 г. Държавна сигурност се е опитала да ограничи включването на пострадали от „възродителния процес” български турци в някои от т. нар. от комунистическата власт неформални организации.

ДС е провела специална среща по този въпрос с лидера на създадения през февруари 1989 г. независимия профсъюз „Подкрепа” Константин Тренчев. Това разкриват неизвестни до момента документи от архива на Държавна сигурност, включени в документалния сборник на комисията по досиетата „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“, чиято премиера беше миналата седмица в София, които сайтът desebg.com публикува.

На 19 април 1989 г. Тренчев е бил извикан в Общинското управление на МВР в Стара Загора по повод включването на 6-ма български турци със сменени имена в щафетна гладна стачка. Там е разговарял с началника на Областното управление на МВР-ДС полк. Красимир Саманджиев (впоследствие зам.-министър на вътрешните работи и началник на Второ главно управление на ДС, бел. ред.).

Държавна сигурност не е изостанала от практиката на източногерманската ЩАЗИ (виж методите й - тук) и другите тоталитарни служби в страните от Източния блок за тотален контрол над кореспонденцията и също е следяла тайно писмата и колетните пратки в България по времето на комунистическия режим.

Сайтът desebg.com публикува строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Инструкция относно организацията и реда за прилагане на Мероприятие №9, както и самата инструкция. Под въпросното техническо „мероприятие” е прикрито тайното следене и проверки на частната кореспонденция, както и други пощенски пратки.

Документът е от 1957 г. и е утвърден от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков. В него са набелязани редица указания, които да не позволят лесно разшифриране на техническата операция, която се е извършвала от предварително проучени служители на самите пощи.

Тази седмица станахме свидетели как 24 години след краха на комунизма бившите кадрови служители на Държавна сигурност за пореден път се опитват да внушат на обществото, че отварянето на досиетата е във вреда на националната сигурност. Това го пробутват отново като аргумент за предсрочното закриване на мандата на комисията.

Абсолютно същата линия на поведение имат и служителите на Държавна сигурност на високи постове в МВР през 1990 г., след като за първи път след промените в 7-то Велико Народно събрание е решено да се отворят досиетата на сътрудниците сред народните представители.

Сайтът desebg.com публикува строго секретно писмо на началника на служба „Информация и архив” на МВР ген. Петко Кипров до тогавашния министър на вътрешните работи в кабинета на Луканов Пенчо Пенев.

То е написано, след като съставената парламентарна комисия с председател Георги Тамбуев, депутат от БСП, се подготви да получи достъп до „светая светих” на Държавна сигурност – архива и картотеките.

Сайтът desebg.com публикува секретна информация относно: Работно посещение на делегация на МВР на НРБ в СССР от 30 октомври 1989 г.

Документът е подписан от тогавашния министър на вътрешните работи ген. Георги Танев и съдържа подробно описание на разговорите на българската делегация на МВР, проведени с ръководството на КГБ в Москва между 9 и 14 октомври 1989 г., месец преди принудителната оставка на Тодор Живков.

„Проведените разговори преминаха в изключителен дух на другарство, сърдечност и откровеност. Неизменно беше изтъквано тяхното сътрудничество и единодействие между нашите партии и държави, чистотата на българо-съветската дружба, голямата обич и уважение между двата народа, както и принципното съвпадение на цели задачи и направления на преустройството у нас и в Съветския съюз”, пише министърът на вътрешните работи ген. Танев.

Той информира за казаното от председателя на КГБ ген. Владимир Крючков, който малко по-рано, през септември 1989 г., е избран за член на Политбюро на ЦК на КПСС (през 1991 г. Крючков е един от организатори на неуспешния пуч срещу Горбачов, б. а.).