През 1989 г., в края на тоталитарния комунистически режим, Държавна сигурност е изпаднала в паника от въвеждането на частната хотелиерска дейност същата година.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Съвместната работа с братските органи за сигурност през сезона на 1989 г. и обектите, които ще бъдат заложени в плановете за 1990 г.

При описанието на оперативната обстановка по линия на туризма, ДС подчертава, че „нов момент за тази година бе и създаването на частната хотелиерска дейност“.

Посочено е, че само на територията на Варна към онзи момент са създадени 21 семейни хотела.

Преподавателският състав в школата на МВР-ДС в Симеоново е минавал през обучение във Висшата школа на МВР на Съветския съюз в Москва.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретно писмо до министъра на вътрешните работи на СССР Н. Щелоков от министъра на вътрешните работи на НРБ ген. Ангел Солаков от юни 1971 г. (документът е на руски език).

В него от българска страна се оправя молба във Висшата школа на МВР-СССР да бъдат записани задочно аспирантура конкретни преподаватели от школата на МВР-ДС в Симеоново.

Влиянието на тайните служби на Кремъл в България е много преди 9 септември 1944 г. и съветската окупация тогава, но присъствието на КГБ и МВР на СССР се официализира в края на 1949 г.

Тогава Москва изпраща първата група от съветски съветници към представителството на КГБ, за които по договорка с комунистическото правителство разходите им в България са поети за сметка на българския народ.

Към тайното споразумение е прибавен строго секретен списък на целия сътруднически апарат на МВР-СССР, който е изпратен в България, за да контролира репресивния апарат на БКП под булото на „консултации“, нещо което продължава до 1990 г.

Освен изпращане в лагери и изселване, в дълъг период по време на комунистическия режим репресивният апарат на БКП е прилагал и друга принудителна административна мярка срещу неудобни хора от обществото – заселване на място, различно от местоживеенето с полагане на задължителен труд.

За тази цел комунистическата диктатура е определила големи обекти, предприятия и земеделски стопанства, в които са изпращани лица, определени като „отклоняващи се от обществено полезен труд“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява заповед на Министерството на правосъдието от август 1962 г., издадена въз основа на Указ за засилване на борбата против лицата, отклоняващи се от общественополезен труд и водещи противообществен паразитен начин на живот.