След 9 септември 1944 г. комунистическият режим е забранил всички организации на белоемигрантите в България и е започнал тяхното преследване.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад за белоемигрантски руски (белогравдейски), еврейски и арменски малцинства в България.

Документът е адресиран до началника на отделение „Б“ на Държавна сигурност (контраразузнаването) и е от март 1946 г.

В него е посочено, че руската общност в страната е съставена изключително от белоемигранти, дошли през 1922 г., след разбиването на Бялата армия от болшевиките.

„За опазване целостта на ТКЗС в Свети Врачка околия и не позволим на враговете да се подиграват с народната власт същите да бъдат въдворени в трудово-възпитателно общежитие“.

Това е записано в лично строго поверително писмо от юли 1949 г. до началника на сектор Държавна сигурност в гр. Горна Джумая (от 1950 г. гр. Благоевград, б.а.) от началника на околийското управление на МВР-ДС и зам.-началника на ДС в Свети Врач (гр. Сандански от септември 1949 г.). Сайтът desebg.com го публикува онлайн.

В него е докладван случая със създаването на ТКЗС и последващите проблеми в село Чучулигово, Петричко.

Още в началото председателят на селсъвета вместо да разгласи как ще се организира общоселското събрание той раздал списък на свои хора и това дало лошо отражение сред останалите селяни.

Двама членове на БКП дори започнали агитация против влизането в ТКЗС, заради което са били привикани в ОК на БКП в Петрич, където били предупредени и помолени да се запишат в ТКЗС.

В края на комунистическия режим в България по-интелигентните хора са били напълно наясно за политико-мафиотското управление на страната, а някои не са го крили и споделяли пред по-широк кръг млади хора.

Това става ясно от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява извадка от строго секретен бюлетин №65 за получените по-важни данни и проведените мероприятия по линия на Шесто управление на ДС през периода 12-13 август 1987 г.

От него се разбира, че идеологическото управление на ДС е засякло изказване на Момчил Маринов, преподавател по научен комунизъм в Софийския университет, което веднага заострило вниманието на репресивния апарат на БКП.

По време на лекции и упражнения преподавателят заявил пред студентите, че „марксизмът е превърнат в догма от управляващите кръгове, а властта в партията се държала от мафиотски групи“.

Държавна сигурност е поискала от управляващите от Отечествения фронт през 1946 г. да предадат повече важност на водените по това време съдебни процеси в страната срещу политически опоненти на комунистическия режим.

Това показва документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо на началника на отделение „А“ (политическото разузнаване след 9 септември 1944 г., б.а.) Георги Ганев до началника на Държавна сигурност от 4 май 1946 г.

В документа открито се посочва, че водените по това време съдебни процеси са политически.

Като пример е даден процеса срещу първата голяма горянска чета „Г. М. Димитров“ в Кюстендил, разбита от ДС.

„При разглеждането на процесите не се прави нищо за политическата мобилизация на масите“, недоволстват от Държавна сигурност.

От репресивния апарат на БКП изразяват опасение, че по предстоящото дело срещу бившия лидер на БЗНС Г. М. Димитров „пак не се прави нищо“.