След началото на народното въстание в Унгария през есента на 1956 г. тоталитарният комунистически режим се страхува събитията там да не се пренесат в НРБ и Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков взима решение концлагерът „Белене“ да бъде отворен отново след първоначалното му закриване през есента на 1953 г., няколко месеца след смъртта на съветския диктатор и масов убиец Сталин.

Формалното възобновяване на „Белене“ става със заповед на един от заместниците на министъра на вътрешните работи Георги Цанков от декември 1956 г., документ, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна заповед № I-182 от 22 декември 1956 г. Тя е издадена във връзка на изпълнение постановление на Министерския съвет №451 от 3 декември 1956 г., с което комунистическото правителство с премиер Антон Югов приема, че ползваната дотогава територия, сгради, съоръжения и инвентар в землището на остров Персин в землището на с. Белене останат и за в бъдеще на разпореждане на МВР-ДС.

Към началото на 1947 г. , годината в която комунистическият режим унищожава политическата опозиция и поставя началото на изграждането на тоталитарна държава от съветски тип, в армията са останали около 250-300 офицери след чистките след Деветосептемврийския преврат през 1944 г., чиято дейност Държавна сигурност е определила като „вражеска“ и „противонародна“.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява доклад за духа, дисциплината и политико-моралното състояние на кадрите във войската към 22 януари 1947 г. на структурата в Държавна сигурност, следяща армията.

Комунистическият режим е наказвал близките на горяните и техните помагачи с разселване, включително и от граничните зони.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично поверителен доклад от ген. Йонко Панов, помощник министър на вътрешните работи, относно: Разселването, съгласно 9-то и 15-то постановление на Министерския съвет.

Документът е от октомври 1948 г. и е адресиран до председателя на тогавашната Комисия по разселването и министър на вътрешните работи Антон Югов.

От него става ясно, че по това време режимът на БКП е предприел разследване на три групи от населението, живеещо в граничните зони.

Младите поколения българи, за които комунистическият режим е нещо абсолютно непознато, сигурно биха били шокирани да научат, че днешното право да пътуват свободно по света е била една от най-ттежките забрани по време на тоталитарното управление на Българската комунистическа партия.

Нещо повече, репресивният апарат на БКП е бил този, който е решавал кой да бъде пуснат да пътува в развитите западни страни.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка от министъра на вътрешните работи Георги Цанков до Централния комитет на БКП от 1956 г.

В нея се разкриват подробности по режима на разрешенията, дадени от МВР-ДС на молбите на българските граждани да пътуват в западни страни.

По това време свободното пътуване е невъзможно и хората трябва да преминат през ситото на ДС, която проверява дали желаещите да пътуват могат да бъдат пуснати.