Малцина си спомнят, че преди 30 години първият опит за отварянето на досиетата на Държавна сигурност започва с решение на 7-то Велико Народно събрание през юли да се разкрият сътрудниците на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия сред новоизбраните депутати в парламента след първите свободни парламентарни избори юни месец същата година.

Искането е направено още на първото парламентарно заседание от страна на опозиционния СДС и е подкрепено от другите партии.

 Въпреки това ръководството и състава на служба „Информация и архив” на МВР-ДС се противопоставят на парламентарното решение и в края на 1990 г. се обявяват против решението на парламента, разкриват архивни документи на МВР-ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

През 1950 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Руси Христозов предлага на Политбюро на ЦК на БКП в МВР-ДС да се създаде партиен комитет с права на районен комитет от първа категория на мястото на дотогавашния 9-ти районен комитет на партията.

Необходимостта от преструктурирането на партийната структура в репресивния апарат на БКП е произтекла стремежа за „пълно мобилизиране на комунистите, младежите и безпартийните в изпълнение на служебните задачи , за бързо повдигане на политическия уровен [ниво] на милиционерите”.

Това става ясно от строго секретен доклад на Руси Христозов до Политбюро от 1950 г., който desebg.com публикува онлайн.

„Болшинството от средните и богати селяни държат на частната собственост, а на ТКЗС гледат с недоверие. Малка част селяни, предимно бедни и членове на БКП имат положително отношение към ТКЗС”.

Това е записано в доклад на Държавна сигурност за „селячеството” от 1949 г., който desebg.com публикува онлайн.

По това време комунистическият режим е положил основите на тоталитарната държава от съветски тип и налага с репресии колективизацията.

Документът на ДС дава представа за състоянието на българското село в края на 40-те години на миналия век в няколко околии в Югозападна България.

От данните на ДС се разбира, че „нередностите”, които създават недоверие сред селяните са:

„Вземете сигурни мерки да не се допусне отново да посетят София по време на Екофорума горепосочените и други лица от неформалните структури, които могат да се ангажират в нелоялни и други враждебни действия”.

Това е разпоредил в бърза, строго секретна телеграма зам.-министърът на вътрешните работи ген. Григор Шопов на 25 октомври 1989 г.

Документът е адресиран до началниците на областните управления на МВР-ДС, а desebg.com го публикува онлайн.

 Лицата от гражданските организации, които комунистическият режим се стреми преди 30 години да не допусне до столицата са: Любомир Собаджиев от Русе, Пламен Даракчиев от Кърджали, Николай Колев, Константин Тренчев, Кояна Тренчева, Тодор Гагалов от Стара Загора, Антон Запрянов от Димитровград, Асен Николов от Казанлък, Стефан Комитов от Велико Търново, Илия Минев от гр. Септември, Димитър Томов от Михайловград (днес Монтана, б.а.), Стефан Вълков от Асеновград, Димитър Амбарев от Пловдив, Григор Симов от село Парамун, Софийско, Георги Спасов от Пазарджик и още един човек, назован само с фамилия – Кърпачев от Радомир.