През първата половина на 50-те години на ХХ век комунистическият режим налага т. н. паспортизация, с която цели изкореняване на ислямската религия и свързаните с нея културни особености.

Задължителното изваждане на нови паспорти през 1953 г. засяга традиции на мюсюлманите, както и тяхното суеверие, а също така води до недоволство от новите формулировки, записвани в личните документи по отношение на произхода.

На немалко места мюсюлманите са изразявали публично своето несъгласие срещу властта на БКП. За това свидетелства и един документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представялата строго поверително специално съобщение до зам.-министъра на вътрешните работи ген. Георги Кумбелиев и помощник министъра ген. Димитър Капитанов относно: Остра вражеска проява на българомохамеданите от село Вълкосел, Гоцеделчевско по паспортизацията.

През 1956 г., когато Тодор Живков е утвърден за първи секретар на БКП, т. нар. вражески контингент на комунистическия режим е наброявал малко над 48 000 души.

Това разкриват статистически данни на Държавна сигурност, които desebg.com публикува онлайн. Те достигат днес до нас благодарение на съхраняваните от Комисията по досиетата архиви на репресивния апарат на комунистическата партия.

Статистиката е на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията, което съществува в структурата на Държавна сигурност между 1952-1961 г. и се занимава само с преследването и разработването на политическите противници в различните сектори на обществото.

Двадесет и три дни преди комунистическият режим да влезе през март 1973 г. в Гоцеделчевското село Корница и с кърваво насилие да проведе акция за смяна на мюсюлманските им имена, жителите на селото са отправили писмо до тогавашния министър на просветата.

Това разкрива документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява жалба от именото на мохамеданите от Корница до просветния министър, в която те излагат факти за нарушението на учебния процес с опита на местната власт да смени имената на учениците в училище.

Родителите посочват, че от 23 януари 1973 г. около 400 деца са прекратили учебните занятия, след като станало ясно, че в учебните часове пред тях да изнасяна агитация за смяната на имената им.

Комунистическият терор срещу българското офицерство след 9 септември 1944 г. има точно изражение в цифри – над 500 офицери са осъдени от противоконституционния „народен съд”, а над 2537 офицери са взети на различен отчет в Държавна сигурност, като 702 са „репресирани от народната власт”.

Това разкрива един от документите в архивите на ДС по линия на „царски офицери”, както я е водил репресивния апарат на компартията.

Той представлява строго секретна справка за състоянието на агентурно-оперативната работа по линия на „царски офицери” на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията от 1958 г., който документ desebg.com публикува онлайн.

В него се съдържат горепосочените две цифри на осъдените по „народния съд” и на  разработваните от ДС. В тях не влизат чистките с уволненията в армията по политически причини.

Прави впечатление, че от общия брой на установените царски офицери 6230 повече от една трета са заведени на разработки (2537), като значителната част от разработките са общи наблюдателни дела.