По времето на комунистическия режим Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия е органът, който предварително казва кое следствие кой от арестуваните по политически причини лица да бъде предаден на съд и кой не. Включително и срещу висши партийни кадри по време на т. нар. преследване на врага с „партиен билет”.

Това разкрива документ на Политбюро, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява препис на „Б” (секретно) решение на висшия партиен орган от 15 февруари 1951 г., който се отнася до воденото следствие над група арестувани в „трайчокостовския заговор” – случаят с осъждането на бившия вицепремиер Трайчо Костов, който си позволява да постави условие за държавна тайна при търговски преговори със СССР през 1948 г.

Държавна сигурност не е церемониала с онези свои агенти, които са показвали непокорство или неподчинение и ги е наказвала по най-брутален начин, незачитайки дори най-лични моменти от живота им.

Това разкриват архивни документи на репресивния апарат на БКП, един от които desebg.com публикува онлайн.

 Той представлява поверително предложение за разобличаване на бивш агент „ДРЯНОВСКИ”, изключен поради разшифровка и отказ да работи за ДС, член на ръководството на Дъновистката секта.

Той е от 1954 г. и е на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията, в което е и структурата, която е разработвала духовенството и различните духовни течения (определяни от комунистическия режим като секти), сред които попада и Бялото братство на Петър Дънов.

„Другари, картината в икономиката е потресаваща. Ние всяка година казваме, че имаме толкова и толкова прираст – 5.6, 6 процента и т.н. А знаете ли каква е картината? Ако вземем за база 1983 г. следващите години ние не само нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т.е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване”.

Това заявява новият генерален секретар на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Петър Младенов на тайна от обществото среща с ръководството на МВР и централните управления в Държавна среща, 15 дни след 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е принуден след натиск на Москва да се оттегли от властта.

Казаното от Младенов пред тесния ръководен кръг на МВР-ДС е едно от най-разобличителните признания за несъстоятелността на комунистическия режим, наричан от левите в България „развит социализъм”.  

Новият генерален секретар, който също е човек на Кремъл, заявява пред ръководството на МВР и Държавна сигурност, че 1984 г. е по-лоша от предходната 1983 г., 1985 г. – от 1984 г. и така до последната 1989 г.

 „В областта на нашите задължения сме стигнали критичната точка”, признава още Петър Младенов преди 29 години.

„За бившия генерален секретар никой не казва добра дума, но се изказват съмнения да не се получи така, че всички неудачи да се прехвърлят на него и на фамилията му, а не се вземат мерки и не се решат проблемите”.

Това констатира бившата Държавна сигурност, следейки общественото настроение в София веднага след 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков се оттегля от властта след натиск от Москва, която поставя на негово място друг верен на Кремъл, но по-млад партиен кадър – Петър Младенов.

В архивите на Държавна сигурност са запазили автентичните коментари на хората преди 29 години за политическата промяна, която поставя началото на края на тоталитарната комунистическа система.

Сайтът desebg.com публикува онлайн един такъв документ, който е от 18 ноември 1989 г. (когато се провежда и първия голям митинг в София).

Той представлява строго секретна справка №7 относно: Обстановката в столицата от 16 ноември до 17 ноември 1989 г. на Софийско градско управление на МВР-ДС.

В него ДС докладва, че се отправят искания за състоянието на страната да понесат отговорност и другите от екипа на Тодор Живков. Да се пристъпи към тяхното сменяне и конфискация на богатствата им.

Хората искат всички суми в чужди банки да се блокират, а притежателите им да се върнат в страната и да бъдат съдени.

Става обаче точно обратното. БКП прехвърля отговорността на краха на режима точно върху Живков и някои от най-приближените му, за да бъде спасена партията.