Единадесет най-висши български политически и военни фигури са били арестувани броени след окупацията на България от съветската армия през септември 1944 г. и откарани в Москва, където повече от три месеца са разпитвани от НКВД и съветските власти.

След това те са върнати в България в началото на януари 1945 г., за да бъдат набързо ликвидирани от „народния съд”, издал им смъртни присъди, които с изключение на една са изпълнени на 1 февруари 1945 г.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява акт (на руски език) за предаването на въпросите 11 високопоставени български политици и военни лица от съветска страна на властта на Отечествения фронт в България на 3 януари 1945 г.

 Предаването е осъществено от упълномощения от съветското правителство ген. Н. Розанов на представителя на комунистическата партия в кабинета на  Кимон Георгиев Антон Югов, министър на вътрешните работи.

Една от идеологическите причини водещите пастори в България да бъдат дадени на политическото правосъдие в началото на тоталитарното управление на БКП е, защото те са „клеветили” Съветския съюз и са смятани от режима за „проводници на западноевропейската култура”.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява предложение за приключване на следственото дело за антинародна и шпионска дейност на задържаните евангелистки пастори от сектите на баптистите, методистите, петдесятниците и съборяните и предаването им на съдебните власти.

 Документът е от 5 януари 1949 г. и е подписан от главният инспектор на първи отдел на Дирекция Държавна сигурност и е предложен е да утвърждаване от министъра на вътрешните работи по това време Антон Югов.

През 1950 г., когато БКП е оглавявана от Вълко Червенков и тече с пълна сила преследването на „врага с партиен билет”, в Държавна сигурност вече е действала секретна служба, чиято задача е да разкрива агентите, провокатори и предателите в самата комунистическа партия.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителен план за работата на служба „П” през месеците ноември и декември 1950 г.

С него е планирано откриването на разработки на няколко лица от партията в страната, които като предатели или агент-провокатори.

Одобрено е в служба „П” да се открие картотека, тоест да се картотекират всички лица, „доказани агентпровокатори, уличаващи се в агентпровокаторство и предателство”.

Държавна сигурност е получавала разнопосочна информация за местонахождението на нелегалната радиостанция „Горянин” в чужбина, включително и на гръцкия остров Родос.

Отделни нейни подразделения са давали различна „оперативна" информация за местонахождението на „Гласът на съпротивата в България” по време на комунистическия режим.

Това разкриват документи от архива на Държавна сигурност, някои от който desebg.com публикува онлайн.

Първият от тях е строго секретна информация от 1956 г. до началника на Второ управление на ДС (контраразузнаването), в която се твърди, че радиостанцията горянин предава от кораб в пристанището на остров Родос.

В този документ ДС посочва, че на кораба е имало 40-50 души от военните американски сили.