През 60-те години на миналия век по време на комунистическия режим са съществували предприятия, в които са изпращани лица, за които тоталитарното управление на БКП е приемало, че са се отклонявали от „обществено полезен труд”.

Това разкрива архивен документ от Министерството на правосъдието, запазен в архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява заповед по съдебно производство от август 1962 г. на зам.-председателите на Комитета по труда и цените и Министерството на правосъдието.

Изпращането на принудителен труд е една от принудителните мерки на режима, които тя използва за изселване на хора, неудобни на режима.

Малцина си спомнят, че преди 30 години първият опит за отварянето на досиетата на Държавна сигурност започва с решение на 7-то Велико Народно събрание през юли да се разкрият сътрудниците на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия сред новоизбраните депутати в парламента след първите свободни парламентарни избори юни месец същата година.

Искането е направено още на първото парламентарно заседание от страна на опозиционния СДС и е подкрепено от другите партии.

 Въпреки това ръководството и състава на служба „Информация и архив” на МВР-ДС се противопоставят на парламентарното решение и в края на 1990 г. се обявяват против решението на парламента, разкриват архивни документи на МВР-ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

През 1950 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Руси Христозов предлага на Политбюро на ЦК на БКП в МВР-ДС да се създаде партиен комитет с права на районен комитет от първа категория на мястото на дотогавашния 9-ти районен комитет на партията.

Необходимостта от преструктурирането на партийната структура в репресивния апарат на БКП е произтекла стремежа за „пълно мобилизиране на комунистите, младежите и безпартийните в изпълнение на служебните задачи , за бързо повдигане на политическия уровен [ниво] на милиционерите”.

Това става ясно от строго секретен доклад на Руси Христозов до Политбюро от 1950 г., който desebg.com публикува онлайн.

„Болшинството от средните и богати селяни държат на частната собственост, а на ТКЗС гледат с недоверие. Малка част селяни, предимно бедни и членове на БКП имат положително отношение към ТКЗС”.

Това е записано в доклад на Държавна сигурност за „селячеството” от 1949 г., който desebg.com публикува онлайн.

По това време комунистическият режим е положил основите на тоталитарната държава от съветски тип и налага с репресии колективизацията.

Документът на ДС дава представа за състоянието на българското село в края на 40-те години на миналия век в няколко околии в Югозападна България.

От данните на ДС се разбира, че „нередностите”, които създават недоверие сред селяните са: