Българската Държавна сигурност е оказала най-голяма оръжейна и материална помощ в подкрепа взелия властта в Никарагуа Сандинистски фронт за национално освобождение в Никарагуа през 1979 г., чиито действия са възприети от Кремъл като извършване на социалистическа революция в една от страните Централна Америка.

Репресивният апарат на БКП още на първоначалния етап е въоръжил над 4000 сандинисти, преди такива стъпки да направи КГБ, а материалната помощ, оказана от комунистическия режим в София на Манагуа, се е определяла лично от оглавявания от Тодор Живков Секретариат на ЦК на БКП.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна докладна записка относно: Проведено в Берлин съвещание по въпроса за оказване на помощ на органите на МВР на република Никарагуа.

Документът е от май 1980 г. и е изготвен от зам.-началника на Първо главно управление на ДС Благой Плачков като е адресиран до министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов.

През 50-те години на миналия век Държавна сигурност е извършила редица претърсвания на манастири в страната, за да изземва и конфискува църковна литература, която е смяната за заплаха за комунистическия режим в страната.

Това разкриват архивни документи на репресивния апарат на БКП, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Иззетата инкриминирана литература от православните църкви в Старозагорски окръг.

От него се разбира, че по агентурен път ДС е установила, че в много от манастирите се съхранява литература, която режимът удобно определя като „фашистка” и е предприела акции по претърсване на духовните средища, откриването и изземването ѝ.

Комунистическият режим е осъзнавал много добре, че не може да осъди редица свои противници по политически причини и затова ги е изпращал без съд и присъда в трудово-възпитателни общежития (ТВО, лагери).

Това се разбира от документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго поверителна записка до Политбюро на ЦК на БКП от Георги Цанков, министър на вътрешните работи, относно: одобряване решение и инструкция за реда и изпращането в ТВО политически опасни лица, които не могат да бъдат съдени по обикновения ред от месец май 1951 г.

В нея министър Цанков посочва, че има определена категория „бивши хора” от полицията, съда, прокуратурата, буржоазните парии, които „не могат да бъдат съдени по обикновения ред поради политически, оперативни или други съображения”.

За разлика от 13-те главни състави на „народния съд”, заседавали в София за останалите 125 обикновени съдебни състави, заседавали в страната, се знае много малко.

А тяхната противозаконност и жестокост не е по-малка от тази на главните състави в столицата. Документите от архивите на ДС обаче хвърлят светлина не само върху участта на подсъдимите, но и на техните близки.

Тук вече не се е разпореждал съда, а репресивният апарат на Българската работническата партия (комунисти).

Така например в навечерието на „народния съд” в Пловдив на 16 януари 1945 г. местната ДС се обърнала с „много бърза” радиограма до отдел „Държавна сигурност в Дирекцията на Народната милиция в София с въпроса „какво да правим с домашните на подсъдимите?”

Сложената от София резолюция гласи следното: