До Априлския пленум през 1956 г. Държавна сигурност е разработвала над 750 членове на компартията, като много от тях са по подозрения за връзки с полицията преди 9 септември 1944 г., но и лица, които са определени като „предатели” или „убийци”.

Това разкриват архивни документи на ДС, които desebg.com публикува онлайн.

През 1950 г. в МВР-ДС е създадена специална структура (отделение „П”, което впоследствие прераства в отдел II), на което е възложено проучването на полицейските архиви преди Деветосептемврийския преврат, а единствено ЦК на БКП е получавало информация от него.

Интересното е обаче, че в края на 1954 г. министърът на вътрешните работи е предложил на Политбюро на ЦК на БКП отдел II да бъде разформирован с мотива, че всички полицейски архиви и тези на Разузнавателния отдел (РО) на щаба на войската са събрани в МВР.

Противно на комунистическата пропагандата, че българското общество е поело неотклонно по пътя на социализма и че работническата класа безрезервно приема повелите на партията, немалко работници са изразявали недоволство и несъгласие с тоталитарния режим на БКП.

Това разкриват архивни документи на МВР-ДС, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява писмо на ДС до министъра на вътрешните работи от 1957 г.

В него са описани редица случаи на недоволство на работници и селяни от различни колективи под различни форми срещу управлението на БКП.

Така например транспортните работници в София, Пловдив, Стара Загора, Варна и др. са заявили, че ако не им се изпълнят исканията ще парализират транспорта.

В Пловдив артистите в операта са организирали протест заради намалените им заплати.

Десет години след началото на откриването на училището за кадри на Държавна сигурност през 1946 г. в него е царяла ниска дисциплина, която е регистрирана от самото ръководство на школата.

„Все още в школата се допускат редица нарушения от страна на слушателите и има прояви на недисциплинираност”, се казва в документ от 1956 г., който desebg.com публикува онлайн.

Председатели на БКП по места, инструктори и отговорници на компартията са раздавали „правосъдие” при осъществяване на насилствената колективизация през 50-те години на ХХ век, като силовите им методи са включвали побоища, заплахи за изселване, глоби и принудителен тежък физически труд.

Това разкриват архивни документи на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна справка относно: Допуснати извращения при масовизацията на КЗС. Тя е от март 1951 г. и е на отдел 03 „Селячество” на Трето управление на ДС за борба с контрареволюцията.

В документа са посочени конкретни примери на репресии срещу български селски стопани от районите на Кулско и Асеновградско, отказали да се включат доброволно в ТКЗС.