Известният театрален и кинорежисьор Вили Цанков си е позволил да постави нелегално театрална пиеса в дома си по времето на комунизма, в която участие са взели популярните актьори Анани Явашев, Жоржета Чакърова и Стефан Мавродиев.

Режисьорът не само е успял да направи премиера в домашна обстановка, но и след нея са последвали още няколко успешни представления, като сред зрителите се нареждат известни артисти, писатели, художници, изкуствоведи.

 За безпрецедентното събитие в театралния живот по времето на управлението на БКП, научаваме от архивите на Шесто управление на Държавна сигурност, което е засякло информация за поставената в дома на режисьора Цанков пиеса (desebg.com публикува документа онлайн).

По времето на т. нар. социализъм в България е употребяван вредния за човека и забранен към днешна дата у нас и в Европейския съюз препарат ДДТ (дихлоро-дифенил-трихлороетан) за борба срещу вредители.

През 50-те години на ХХ век в някои случаи с ДДТ са третирани директно тонове зърнени храни, като Държавна сигурност е знаела за това и се е опитвала да изясни по агентурен път причините за това без обаче да дава гласност и да бъде предпазено населението.

За това свидетелства строго поверителна обобщена справка относно: Директна употреба на препарата ДДТ върху зърнени храни за консумация от 1950 г., който desebg.com публикува онлайн.

Тогава голямо количество зърнени храни – над 242 000 тона – са нападнати от гъгрица. Засегнати са зърнени храни в Ямболски, Русенски, Бургаски, Варненски (Сталински тогава), Толбухински (Добрички) и Старозагорски окръзи.

Срещу бръмбарите вредители е използван именно ДДТ, като на някои места препаратът е пръскан директно върху храните. Неправилната манипулация засегнала над 30 000 тона.

Всъщност днес е доказано, че пръскането с ДДТ е вредно за човешкия организъм и води до увреждане на черния дроб, сърдечносъдовата система, централната нервна система, спомага за появата на тумори и предизвиква много мутации.

Отечественофронтовската власт, в която след 9 септември 1944 г. участва и комунистическата партия, е назначила за народни обвинители по „народния съд” през 1944-1945 г. изпечени, безскрупулни и алчни лица, известни още преди това със своята корумпираност.

Потресаващите сведения се съдържат в документ от архива на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той е неозаглавен и неподписан списък, архивиран във фонда на отдел „Секретариат” (към министъра на вътрешните работи) на МВР от 1945 г., съдържащ имената на общо 10 „народни обвинители” и техните конкретни характеристики и описания на случаи на корупция.

За някои от тях буквално е посочено, че мястото им е на подсъдимата скамейка, а не на народни обвинители.

„Народният обвинител” Стою Татаров е описан като „безскрупулен, алчен за пари, неподбиращ начини начини и средства да печели, такъв се проявява и като народен обвинител”.

Всички знаят за устроения през 1944-1945 г. от Отечествения фронт (ОФ) т. нар. народен съд, началото на политическото „правосъдие” в България, но малцина се чували, че на места комунистическият режим е устроил нощен „народен съд”.

За такива „народни съдилища”, които са заседавали предимно нощем, свидетелства документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява поверително писмо до директора на Народната милиция в София от главния секретар на МВР и началника на отдел „Инспекторат” в министерството от март 1945 г.

В него се посочва, че в селата Приселци и Раковица, община Обзор, Поморийско, са устроени народни съдилища, съставени от лица, произлизащи от ОФ.

„Обикновено заседанията са правили нощно време. Показанията са изтръгвали с побоища. Ако дадено лице няма вина взимали му такса разноски за съда и го пускали”, се посочва в документа.