За да документира „престъпната дейност на Трайчо Костов” МВР-ДС се е нуждаело от набавянето на някои документи, които да уличат бившия зам.-премиер в левосектантски уклон в миналото, както и във връзки с хора, близки до Тито, след като югославският лидер и Сталин развалят взаимоотношенията си през 1948 г.

Това свидетелства строго поверително предложение до ЦК на БКП, подписано от министъра на вътрешните работи Руси Христозов през октомври 1949 г., което desebg.com публикува онлайн.

Интересно е, че това става пет месеца след арестуването на Трайчо Костов, обвинен в антисъветска дейност и два месеца преди да бъде осъден на смърт и присъдата му изпълнена.

 МВР-ДС издирва документи от 1931 г., от които да е видно, че тогава Трайчо Костов е член на ЦК на БКП и дали още тогава не се е проявявал като левосектант.

Да бъдат картотекирани всички свещеници, а членовете на църковните настоятелства да бъдат приведени в известност, проучени и техните председатели или секретари – вербувани.

Такова указание приема Държавна сигурност през 1950 г. в Русе със строго поверителна инструкция за работата по линия на духовенството, която desebg.com публикува онлайн.

В документа е обърнато внимание, че не се работи достатъчно по духовенството и не му се обръща сериозно внимание.

В същото време е отчетено, че при извършването на различните религиозни служби през годината свещениците посещават домовете на гражданството и му влияят и „проагетират враждебно спрямо ОФ властта и БКП”.

Подчертано е голямото влияние, което духовенството има върху децата, които според ДС, са поставяни в „заблуждение” от свещениците с раздаването на икони или кръстчета.

Само заради това, че репресивният апарат на БКП те е определил като „отявлен враг на комунизма и СССР” и си заемал висок пост в някое от вероизповеданията в НРБ Държавна сигурност е образувала и водила такава разработка, че тоталитарният режим да може да ти осигури сигурна присъда.

Точно това се е случило с Иван Романов (1878-1953) – епископ на Софийско – Пловдивския апостолически викариат, който ДС започва да разработва през 1950 г.

През 1952 г. той е осъден по един от монтираните политически процеси срещу католиците в България на 12 години лишаване от свобода, но умира само два месеца по-късно в Шуменския затвор. След смъртта му католическата църква го обявява за мъченик за Христовата вяра.

Сайтът desebg.com публикува онлайн разработката на Държавна сигурност срещу него, водена под псевдонима „АБАТ”, в която той е определен като „отявлен враг на комунизма и СССР”.

 
Заелият мястото на Георги Димитров начело на БКП Вълко Червенков е бил убеден, че България ще стане част от федерация на „южните славяни”, но със съгласието и под ръководството на Москва.

Това заявява самият Червенков пред представители на Политбюро на ЦК на БКП и ръководството на следствието към Държавна сигурност през есента на 1949 г. – година след влошаването на отношенията между югославският лидер Тито и съветският ръководител Сталин, станало пречка за включването на България в обща федерация с Югославия.

 Сайтът desebg.com публикува онлайн стенограмата в тази част, което е още едно документално доказателство за антибългарската политика, водена от БКП, проводник на съветските интереси в България през ХХ век.