Сайтът desebg.com публикува секретна заповед на министъра на вътрешните работи Георги Танев от 15 ноември 1989 г., отнасяща се до действията на МВР и Държавна сигурност за охраната и достъпа до първия свободен митинг в НРБ след оттеглянето на Тодор Живков от властта, проведен на площада пред храм-паметника „Св. Александър Невски” в София на 18 ноември 1989 г.

Със секретната заповед министър Танев дава указания на централните оперативни управление на МВР, на Софийско градско управление (СГУ) на МВР и на областните управления на министерството за „осигуряването” на митинга и за „спазване на обществения ред и и спокойствието в столичния град”.

 Министърът на вътрешните работи нарежда „да се активизира агентурно-оперативната работа за получаване на информация относно намеренията и замислите на организаторите и участниците в митинга”.

Една от първите заповеди, която новоизбраният през 1973 г. министър на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов издава, е за борба „срещу допуснатите модни увлечения и извращения от лица, дълги неприлични бради и коси”.

Това става ясно от секретна телеграма на министъра, изпратена в разгара на лятото през 1973 г. до началниците на поделения в МВР, която сайтът desebg.com публикува.

Органите на МВР са призвани от ген. Стоянов да подпомагат ДКМС, ОФ и другите обществени и държавни органи в „провеждането на агитационно-разяснителна работа” срещу това „отклонение” от установения от компартията начин на живот.

Както за повечето е известно БКП не приема модните тенденции, смятайки ги за увлечения по Запада и стриктно се бори срещу проникването им в НРБ. В края на 50-те години дори лично първия секретар на партията Тодор Живков внася за разглеждане в Политбюро предложение за борба с т. нар. хулигани, сред които висшето партийно ръководство поставя и младите жени с къси поли и мъже с дълги бради и коси, както и такива, които носят характерните за това време панталони тип чарлстон.

Подобни „хулигани” са изпращани без съд и присъда в създадения от Политбюро на ЦК на БКП и контролиран от МВР лагер край Ловеч, където най-малко 151 души намират смъртта си.

Успялата да сформира през лятото на 2013 г. кабинет БСП вече пусна в ход законопроект за затварянето на досиетата на кадрите на комунистическите тоталитарни служби в двете съвременни разузнавателни структури на България – Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация, известен като връщането на отменения преди 10 месеца параграф 12.
Освен това миналата седмица изтече информация, че лидерът на БСП Сергей Станишев е обсъдил възможността на закриване на комисията по досиетата на съвет при министрите от кабинета Орешарски. Това поставя въпроса за цялостна отмяна на закона за досиетата, действащ от декември 2006 г., когато той беше подкрепен от БСП и ДПС.

Съпротивата срещу отварянето на досиетата на репресивния апарат на БКП датира от самото начало на прехода. Сайтът desebg.com припомня този момент, като публикува няколко документи от края на 1990 г. Те са свързани с противопоставянето на МВР срещу решението на 7-то Велико Народно събрание да се отварят досиетата на народните представители, както и да бъдат разкрити агентите на закритото в края на 1989 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

След секретното „Б” решение №17 на Политбюро на ЦК на БКП от 27 юни 1977 г. за обезвреждане на българската „вражеска” емиграция сайтът desebg.com публикува и последвалата строго секретна заповед на министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов за „Организацията на контраразузнавателната работа на Държавна сигурност против вражеската емиграция, по ангажираната в подривна дейност българска емиграция и завърналите се в страната бегълци и невъзвращенци”.

Строго секретният документ е от март 1978 г. и с него се категоризират разликите между „вражески” емигрант и емигрант, лоялно настроен към властта. Органите на ДС получават задачата да работят в четири направления: