Сайтът desebg.com публикува онлай строго секретен от особена важност план на ТВО „Белене” относно: Приемане, настаняване и отпочване на следствие на враждебно-престъпните елементи, които ще бъдат изпратени в поделението от София.

Става въпрос за така наречените от комунистическия режим „хулигани”. В столицата са извършени масови арести на младежи в началото на 1958 г. Поводът е приетото от ЦК на БКП решение за борба с хулиганите на 21 януари 1958 г., предложено лично от първия секретар на партията Тодор Живков.

С него е наредено МВР-ДС да въдвори на принудителен труд „отявлените и вредните за обществения ред и спокойствие хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени елементи”.

Операцията, назована като „мероприятие Мълния”, е ръководена от заместник-министъра на вътрешните работи Мирчо Спасов, една от най-зловещите фигури в БКП и дясна ръка на Живков в МВР и Държавна сигурност, по-късно отговорник за създадения през 1959 г. лагер край Ловеч.

„Във Видинска, Пазарджишка, Самоковска и Велинградска околии при масовизацията на ТКЗС са станали извращения – насилия, побоища и убийства над стопани, които при агитацията им от агитатори са отказали да станат членове на ТКЗС”. Това е записано в документ на Държавна сигурност от април 1957 г., който сайтът desebg.com публикува онлайн.

Документът представлява обобщение на по-характерните случаи на негодувания на работници и селяни през първото тримесечие на 1957 г. и е адресиран до един от зам.-министрите на вътрешните работи по това време. Сигурно той е зам.-министър Георги Кумбелиев, тъй като той е поставил резолюция върху документа за проверка на изложените факти и докладването им в ЦК на БКП.

Най-вероятно документът произлиза от съществуващото тогава Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията. То е предшественикът на създадено през 1967 г. Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. През 50-те години на ХХ век Трето управление на ДС следи за антипартийните прояви в различни сектори и обществени групи, включително и в предприятията и сред селяните.

Сайтът desebg.com публикува реч на министър-председателя на НРБ Вълко Червенков и член на Политбюро на ЦК на БКП пред ръководния състав на Държавна сигурност от 17 април 1954 г.

Три месеца по-рано Червенков заема и поста генерален секретар на БКП, но е оттеглен от този пост след критика на Москва към него в полза на Тодор Живков, избран в началото на март 1954 г. за първи секретар на компартията.

Речта на Червенков обаче е показателна за неговото сталинистко мислене дори и след идването на власт на Никита Хрушчов в СССР, който критикува сталинския модел и особено репресиите.

В силно идеологизираната си реч пред Държавна сигурност премиерът и член на Политбюро открито заявява, че в своята съвкупност служителите на Държавна сигурност „представляват очите и ушите на Партията”, цитирайки думите на вече починалия Сталин, че органите на ДС са „изваден меч на пролетарската диктатура”.

Сайтът desebg.com публикува изказването на члена на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов пред националното съвещание на МВР-ДС, проведено на 6 януари 1990 г. Лилов, който малко по-късно оглавява БКП/БСП, разяснява пред ръководния състав на вътрешното министерство и Държавна сигурност (по това време офицерският състав е политизиран и членува в БКП, бел. ред.) причините за отмяната на „възродителния процес”.

Отмяната на насилственото преименуване на мюсюлманите в НРБ става с решение на извънреден пленум на ЦК на БКП на 29 декември 1989 година и с последвало решение на  Министерския съвет на НРБ от същата дата.

Отмяната на „възродителния процес” става в момент, в който НРБ и комунистическото ръководство са в пълна международна изолация. Решението обаче не е прието еднозначно от партийните членове. Не малко партийни организации в страната изпращат телеграми с искане за отмяна на това решение, а пред Народното събрание в София недоволните от него организират протести.

Това налага новото ръководство на БКП да провежда в столицата и по места в провинцията разяснителна кампания за отмяната на „възродителния процес”.

На Александър Лилов, който е възстановен като член на Политбюро и ЦК на БКП, се пада тежката задача да се изправи срещу служителите на МВР-ДС, чийто състав през 1985 г. е използван за осъществяване на насилственото преименуване, а Държавна сигурност през всичките над четири десетилетия на управлението на компартията разработва мюсюлманската общност.