Една от стратегическите задачи на Държавна сигурност е била да се бори против западното влияние в българското общество, представяйки много от културните, модните и музикалните процеси в света като идеологическа диверсия.

Този термин е внесен в оборота на репресивния апарат на ДС още през 50-те години от СССР, но става особено актуален през следващото десетилетие.

Още преди да бъде създадено Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия в Държавна сигурност съществува аналогична структура, която по агентурно-оперативен път се стреми да ограничава западното влияние. Това е Трето секретно политическо управление за борба с контрареволюцията.

През 1961 г. то изготвя строго секретно предложение относно „Мерки за ограничаване на западното влияние в страната”. Самото влияние на Запада е определено като „упадъчно”, а освен предложението предшественикът на Шесто управление изготвя и строго секретна „Кратка справка относно разбирането за идеологическата диверсия”. Сайтът desebg.com публикува двата документа онлайн.

По време на тоталитарната комунистическа държава БКП си вменява правото да решава еднолично всички въпроси, включително каква трябва да е модата, с какви дрехи трябва да се обличат хора, дали да бъдат с бради или мустаци, та до прическите.

Органът, който се грижи за „правилното” естетическо възпитание е Централния комитет на Българската комунистическа партия. Още през втората половина на 50-те години с утвърждаването на Тодор Живков на власт висшето партийно ръководство приема акция срещу т. нар. хулигани – жени, които носят къси поли, мъже с бради, млади хора, които танцуват западни танци. Мнозина от тях се оказват в концлагера „Слънчев бряг” край Ловеч, създаден през 1959 г. със знанието на Политбюро на ЦК на БКП, където са „превъзпитавани” чрез тежък физически труд.

През 60-те и 70-те години тази политика на комунистическата партия продължава. Изпълнители на партийните решения са органите на репресивния на БКП в МВР. Сайтът desebg.com публикува онлайн един от документите, които показват как МВР е изпълнявало партийните „повели”.

Тази неделя се навършиха 65 години от създаването на концентрационния лагер „Белене” – най-голямото място за въдворяване по времето на комунизма в България.

По този повод сайтът desebg.com публикува един малко познат документ. Той е доклад на обществено-държваната комисия за подпомагане на разследването по извършени престъпления в лагерите край Ловеч, Скравена и на други места от 1990 г.

Тази комисия е сформирана в началото на 1990 г., когато цензурата пада и в обществото се дава гласност на убийствата в лагерите и системата на въдворяване, изградена от репресивния апарат на БКП.

Осем месеца преди 10 ноември 1989 г. министърът на вътрешните работи ген. Георги Танев изпраща до ЦК на БКП списък с най-изявените критици на комунистическия режим в радио „Свободна Европа” и сред кинодейците, които участват в непризнати от комунистическата власт граждански организации.

В документа, който сайтът desebg.com публикува онлайн, са имената на Кирил Панов, директор на българската секция на радиостанцията, базирана в Мюнхен, Величко Пейчев, зам.-директор на секцията, изменилият на НРБ през 1977 г. в Париж щатен служител на ДС и журналист Владимир Костов, журналистката Румяна Узунова, писателите Димитър Инкьов и Димитър Бочев, политическият емигрант в Израел Петър Семерджиев. Всички те са представени като "изменници на родината".

Сред творците в киното са включени писателите Георги Мишев, режисьорката Малина Петрова, операторът Христо Димитров, киносценаристът Христо Ганев, кинодраматургът Боян Папазов и още 14 души.