През 70-те и 80-те години на ХХ век комунистическият тоталитарен режим в НРБ е наказвал своите противници и със задължително заселване на определени населени места.

Това разкрива документ от архиви на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява окръжно писмо от тогавашните министри на правосъдието и вътрешните работи Светла Даскалова и Ангел Солаков (за министъра на вътрешните работи документът е подписан от зам.-министър Мирчо Спасов, б.а.) и от главния прокурор Иван Вачков (документът е подписан от един от неговите заместници, б.а.) от месец април 1970 г.

Окръжното е адресирано до окръжните народни съдилища, до окръжните и районни прокуратури, както и до окръжните и районни управления на МВР-ДС.

Документът се отнася до реда, по който трябва да се изпълнява наказанието „задължително заселване“ предвидено в НК.

По време на комунистическия режим, държавното обвинение, както и цялата съдебна власт са част от тоталитарната машина, е водило определени следствени дела на специален отчет.

Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява поверителен доклад от главния прокурор на НРБ за дейността на прокуратурата през 1964  по специалните дела.

Документът е адресиран до Президиума на Народното събрание. Подписан е от тогавашния зам.-главен прокурор Димитър Капитанов (главен прокурор в този период е Иван Вачков, б.а.).

От поверителния доклад става ясно, че за 1964 г. като обвиняеми са привлечени 442 души.

Прави впечатление бързото „правосъдие“ – посочено е, че в края на 1964 г. само 17 лица продължават да са следствени.

Най-многобройните дела на специален прокурорски отчет се отнасят за бягства и подготовка за бягства зад граница, става ясно от доклада.

Уникален документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн, разкрива сляпата подчиненост на съда по времето на тоталитарния комунистически режим на бившето партийно ръководство на БКП.

Той представлява писмо на председателя на Върховния съд Борис Лозанов и член на БКП до генералния секретар на компартията Вълков Червенков от януари 1952 г.

Това е две години след съдебният процес срещу бившия вицепремиер Трайчо Костов, който през декември 1949 г. е осъден на смърт и обеден.

В писмото си Борис Лозанов припомня на Червенков, че именно той е ръководил съдебния процес срещу Костов и че е получил „ценни указания” от Васил Коларов и самия Червенков за „успешно изпълнение на поставената задача”.

По лъжливи обвинения след 9 септември 1944 г. комунистическият режим арестува митрополит Кирил, един от спасителите на българските евреи и бъдещ патриарх на Българската православна църква, след като през 1953 г. е възстановена Българската патриаршия.

Той е държан няколко месеца в ареста, но е освободен, след като до народния обвинител пишат различни институции, за да се застъпят за митрополит Кирил, разкрива архивен документ на „народния съд”, който desebg.com публикува онлайн.

В него главният народен обвинител Георги Петров сваля обвиненията, е посочено, че Кирил е подписал изложение от Св. синод до правителството, в което се говорило за „шумкарство”, дело на млади хора с леви хора – явление на болно време.

В същото изложение е посочено, че следва политика на „неутралитет” и на всяка цена да се запазят отношенията ни със Съветска Русия.