„Положението в средата на офицерския корпус е неблагополучно“. Такава констатация дава за офицерския състав в армията военното разузнаване през 1946 г. по време на тогавашното правителство на т. нар. Отечествен фронт.

Оценката се съдържа в документ на военното разузнаване, съхранен в Централизирания архив за документите на тоталитарните комунистически служби, създаден от Комисията по досиетата през 2011 г. в гр. Банкя, а desebg.com го публикува онлайн.

Той представлява доклад за положението във войската към 1 юни 1946 г. и е подписан от ген. Петър Вранчев, по това време началник на Разузнавателния отдел на Щаба на войската (военното разузнаване, б.а.).

Резидентурата на Държавна сигурност в българското посолство в Прага е била напълно изолирана за получаване на информация след нахлуването на войските на Варшавския договор начело със съветските военни части за смачкването на Пражката пролет през август 1968 г.

Това става ясно от документ, запазен в архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо от полковник от ДС, работещ под дипломатическо прикритие в българското посолство в Прага в отговор на грама от София, получена същия ден.

С нея е поискана за информация за положението в чехословашката столица от органите на ДС в българското посолство.

„Др., Митев, ти беше тук и знаеш, че никой не иска да се среща с нас. Моля ти се, обясни на др. Григоров и др. Солаков това“, се посочва в отговора от Прага.

В края на 1944 г. комунистическата партия успява да наложи отмяна на постановление на кабинета на Кимон Георгиев от 23 ноември 1944 г., с което е одобрено участието на военнослужещи в заключителната фаза на Втората световна война, които се смятат, че трябва да бъдат съдени от т. нар. народен съд.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява радиограма до областните директори с копие до главните народни обвинители и директора на милицията, с която те са информирани за спиране на изпълнението на постановление на Министерския съвет от 23 ноември 1944 г.

Документът е издаден след 1 декември 1944 г. и в него се дават указания да не се освобождават и изпращат на фронта нито едно лице от посочените в постановлението (офицери, подофицери и войници от действащата войска и запаса, б.а.) „по искане на когото и да било“.

Тоталитарният комунистически режим е обесил своя висш представител на властта до 1949 г. вицепремиера Трайчо Костов и секретар на ЦК на БКП заради обвинението, че щял чрез терористични действия да свали властта на компартията в България, както и защото е извършил действия, с които е целял да влоши „приятелските отношения със Съветския съюз и страните с народна демокрация“.

Това разкрива документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява Протокол от 17 декември 1949 г., констатиращ изпълнението на смъртната присъда на Трайчо Костов.

Както е известно в качеството си на вицепремиер Костов отклонява искане на представителите на Държавната планова комисия на СССР да предостави данни за стопанското развитие на страната, позовавайки се на новоприетия по това време Закон за държавната тайна в България.