Атеистичният комунистически режим е правил всичко възможно да ограничи свободата на вероизповедание, включително и православното.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява писмо до Дирекцията на вероизповеданията в Министерството на външните работи от наместник председателя на Светия синод Доростолски и Червенски митрополит Михаил от октомври 1948 г.

В него е изразено притесненията на БПЦ от постъпващи сведения за преследване на ученици от училищните власти за това, че посещават богослужения или носят кръстчета и други религиозни медальончета.

Още през 1945 г. работниците са вдигнали ръце от режима на Отечествения фронт, в който Българската работническа партия (комунисти) им е обещавала равенство и благоденствие.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com.

Той представлява писмо на работниците от акционерно дружество за памучни прежди „Цар Борис“ – Варна до Националния комитет на ОФ, министър-председателя, министъра на финансите, министъра на социалната политика, министъра на търговията и други институции от 19 април 1945 г.

Работниците протестират срещу високите удръжки върху трудовите възнаграждения.

„Удръжките върху получените суми са крайно големи и намаляват до голяма степен средствата за преживяване при голямото поскъпване на предметите от първа необходимост“, се посочва в писмото.

Четири години преди да нанесе своя репресивен удар срещу католическата църква в България през 1952 г. комунистическият режим е гледал на католическото духовенство като на религиозни фанатици, които могат да се превърнат в „пета колона“ на „империалистическия лагер“.

Това става ясно от документ, запазен в архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява докладна записка от Д. Илиев, пълномощен министър в Министерството на външните работи до министър-председателя Георги Димитров.

Документът е от април 1948 г. и дава представа за начина, по който е възприемана католическата църква от тоталитарното управление на БКП.

В докладната е посочено, че пълномощният министър докладва на Димитров съгласно неговите лични инструкции. Към МВнР по това време е действала Дирекцията по вероизповеданията.

Масовият терор и безпочвените обвинения по време на комунистическия режим са превърнати в обичайна практика, а свидетелства за това се съдържат в хиляди документи на репресивния апарат на БКП – Държавна сигурност.

Desebg.com публикува един от тези документи онлайн. Той представлява писмо на Петричката околийска дружба на БЗНС, подписано от нейния председател и секретар от 3 юни 1946 г., адресирано до председателя на БЗНС по това време Никола Петков.

В него са изложени подробности за масовия арест на над 100 граждани от Петричко на 8 ноември 1945 г., обвинени в „някаква английска шпионска мрежа“.

Всички са държани в участъци и затвори до февруари 1946 г., когато са освободени с решение на прокуратурата.

Сред задържаните са двама земеделци – Ангел Лозанов, председател и Димитър Манафов, секретар на дружбата на БЗНС в село Елешница.