В края на 1944 г. комунистическата партия успява да наложи отмяна на постановление на кабинета на Кимон Георгиев от 23 ноември 1944 г., с което е одобрено участието на военнослужещи в заключителната фаза на Втората световна война, които се смятат, че трябва да бъдат съдени от т. нар. народен съд.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява радиограма до областните директори с копие до главните народни обвинители и директора на милицията, с която те са информирани за спиране на изпълнението на постановление на Министерския съвет от 23 ноември 1944 г.

Документът е издаден след 1 декември 1944 г. и в него се дават указания да не се освобождават и изпращат на фронта нито едно лице от посочените в постановлението (офицери, подофицери и войници от действащата войска и запаса, б.а.) „по искане на когото и да било“.

„Народният съд“ започва да функционира на 6 октомври 1944 г., когато в Държавен вестник е публикувана „Наредба-закон за съдене от народния съд виновниците за въвличане България в световната война и за злодеянията, свързани с нея“, приета от Политбюрото на Българската работническа партия (комунисти) на 24 септември същата година и одобрена на 30 септември единодушно от кабинета на ОФ начело с Кимон Георгиев.

Една от целите на комунистическия режим е овладяването на българската армия и първата вълна от чистките в нея е отстраняването на военни чрез предаването им на противоконституционния „народен съд“.

На 23 ноември 1944 г. правителството на Кимон Георгиев приема постановление, с което одобрява всички офицери, подофицери и войници от действащата войска и запаса, които се уличават в извършване на престъпления и подлежат на съдене от „народния съд“ да могат да се изпратят във войскови части, вземащи участие във войната.

Прието е още, че тези от тях, които проявят старание, ранените и наградените с орден за храброст да се считат за невиновни.

Други, които само вземат участие и имат примерно поведение, прилежание и старание да се наказват с минимално наказание.

Предвижда се наказателното преследване да се осъществи след участието във войната, а там, където има такова, то да бъде прекратено. Правото да определя кои от тях могат да се възползват от това определя министърът на войната по това време Дамян Велчев (Звено).

Самият министър на войната ген. Велчев издава заповед на 18 ноември 1944 г. за прекратяване на арестите и отвличането по какъвто и да е повод на военнослужещи – офицери, подофицери и войници, намиращи се на фронта или завърнали се от фронта. С нея дори се разрешава се на офицерите да се противопоставят с оръжие на опитите да бъдат арестувани.

Тези опити на министъра и на кабинета обаче са торпилирани от компартията и това отваря възможност за провеждане на първата мащабна чистка в армията.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и офицерите от БНА 1944-1960”, издание на Комисията по досиетата, 2014 г.