През 50-те и 60-те години на ХХ век българските граждани не са покланяли пред паметника на светите братя Кирил и Методий, който днес се издига пред Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, а пред паметника на функционера на БКП и Коминтерна Васил Коларов.

Култът към личността, която в България започва да се развива още след завръщането на Георги Димитров от Москва през 1946 г., е особено силен в началото на 50-те години на миналия век в България. Васил Коларов умира през 1950 г., когато е министър председател на НРБ. Освен като комунистически функционер той е известен и като ръководител на Коминтерна през 20-те и негов представител през 30-те години.

През 1919 г. Коларов е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на Георги Кирков. Той ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. Става негов генерален секретар и действа като такъв в периода 1922-1924 г.

 През август 1923 г. пристига нелегално в България и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. След неговия неуспех бяга в Югославия. Оттам се прехвърля в Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти) до 1933 г. В следващите години заема различни научни и политически постове в СССР и Коминтерна.