В открития наскоро Музей на социалистическото (тоталитарно) изкуство има един експонат, под който няма изписано авторство.

И това е така, защото той не е произведение на изкуството, а символ, най-яркия символ, но не са социализма или социалистическото изкуство, а на комунизма – петолъчката.

Точно този експонат най-точно илюстрира натрапения от Кремъл комунистически тоталитарен режим, който българите преживяха след смазване на опозицията през 1947 г. до рухването на Берлинската стена през ноември 1989 г.

Петолъчката (червената звезда) е символ на комунистическото движение – символизира петте континента на Земята. Освен това  червената петолъчка е емблема на Червената армия (1920).

Тя  се намира върху повечето флаговете и гербовете на СССР, а след това влиза в оборот и в останалите комунистически режими. В Народна република България червената петолъчна е утвърдена като символ на комунистическото управление в герба на НРБ от 1948 г. И е неизменно там до рухването на комунизма.

Петолъчката на Партийния дом

Петолъчката, която днес може да се види в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство, се извисява над Партийния дом – сградата на Централния комитет на БКП (днес сграда на Народното събрание на пл. „Княз Александър І”.

С решение 648 от 25 юли 1984 г. Секретариатът на ЦК на БКП одобрява идеята да се извърши проектиране и преустройство на петолъчната звезда на кулата по подобие на рубинената звезда на кулата на Кремъл в Москва. Външно-търговската организация „Техноимпортекспорт” осъществява покупката, доставката и монтажа на рубинената звезда. Тя е изработена от синтетичен рубин. Диаметърът й е 3 метра.

Условието на Москва е тя да бъде по-малка от съветската. Златното покритие на рубинената звезда е направено в в завод „Комуна” в Сопот. 3700 вата е мощността на лампите, които денонощно са осветявали петолъчката.

След падането на комунизма

След 10 ноември 1989 г. рубинената петолъчка е обект на огромно обществено недоволство за присъствието й върху цитаделата на БКП
През горещото лято на 1990 г. младежът Пламен Станчев обявява, че ще се самозапали, ако не бъде свалена от Партийния дом.

На 21 август 1990 г. основните политически сили в парламента приемат декларация за премахване на нетрадицинните политически символи от обществените сгради, знамена и химни.

Така се стига до демонтирането на петолъчката. Тя е свалена на 4 октомври 1990 г. с помощта на хеликоптер и специалисти от столичната фирма "Обществено строителство".

Първият опит, започнал в 7 ч. сутринта е неуспешен. Няколко часа по-късно, при вотрия опит, тя е свалена.

Символът на комунизма години наред събира прах и ръжда в двора на Централната софийска баня, където се намира общинско предприятие „Стара София”.

До септември 2011 г., когато петолъчката е преместена в Музея на социалистическото (тоталитарно) изкуство.

При създаването на сайта Държавна сигурност.com основателят му Христо Христов избира за визуалното оформление на рубриката „Виртуален музей на българския комунизъм” именно фотография, запечатила  момента на свалянето на петолъчката от бившия Партиен дом.

Кадър от свалянето на петолъчката през 1990 г. може да бъде видян и във филма на Христо Христов "Досиетата "Скитник".