Столичната община започна днес демонтажа на разпадащата се метална конструкция на паметникът „1300 години България” пред НДК.

„След обществено обсъждане той ще се трансформира с нова визия, съобразена със сегашното време”, заяви архитект Влади Калинов, началник на контрол по строителството в Столичната община, по Би Ти Ви.

Общината планира да премахне метални конструкции в горната част, което е около една трета от съоръжението. Ще бъдат свалени и стомано-бетонните панели от източната част на паметника.

По думите на Калинов, след като се махнат опасните елементи, авторът на паметника от епохата на комунизма скулпторът Валентин Старчев, ще направи нов проект. Идеята е паметникът да се превърне в нещо, „което да радва хората и те да се спокойни, когато минават покрай него”.

В съседство на метри от него се намира новата станция на метрото, която се подготвя за откриване.

Съюзът на българските художници пък разпространи отворено писмо, в което обяви, че „няма да допусне разрушаването на паметника пред НДК”. Художниците са против провеждането на обществено допитване за съдбата на паметника.

Когато стане готов новият проект на проф. Старчев ще бъде качен на страницата на “Архитектура и градоустройство” в интернет и ще се направи широко обществено допитване, каза арх. Калинов.

Неотдавна главният архитект на София Петър Диков каза, че след като се премахнат опасните части от паметника, ще се направи референдум дали той да остане или да бъде премахнат изцяло.

„Едно допитване е нормално нещо, но въпросът е какво ще бъде това допитване”, коментира авторът на паметника проф. Валентин Старчев пред Би Ти Ви. Според него допитването трябва да бъде насочено към архитекти, скулптори, изкуствоведи, историци и философи, които са специалисти и имат отношение към проблематика.

По думите му стана ясно, че Тодор Живков не харесвал паметника. Причината, според автора е, че паметникът е бил вдигнат набързо за осем месеца, което не е дало възможност да бъде направен качествено.

„Нищо не бих променил от творбата си, заяви Старчев. Той обясни, че паметникът е композиция от три части – "Златният век на Симеон", "Пиета"– отдаваща почит на жертвите в 1300-годишната история на България и „Съзидателят", който показва, че винаги е имало някой, който да гради и твори в тази държава.

„Най-голямата допусната грешка е в облицовката на паметника”, каза проф. Старчев. По думите му това е причината и за падащите плочи. По проект идеята е била плочите да бъдат различни, с по-големи размери и без фуги между тях. Заради рекордно краткото време за изграждането на монумента се е направило компромис.

Сайтът desebg.com ви предлага фотогалерия от началото на демонтажа на металната конструкция. Снимките са на Христо Христов.