|
Виртуален музей на българския комунизъм -
Лична история
|
|
Написано от Христо Христов
|
|
Четвъртък, 15 Май 2014 17:52 |
|
На desebg.com публикувам уникален документ. Това е оригиналното изложение на члена на БКП от 1927 г., съветски агент и първия началник на контраразузнаването (отделение „Б” на Държавна сигурност) след 9 септември 1944 г. Стефан Богданов до първия партиен и държавен ръководител Вълко Червенков, съветския посланик в София и Политбюро на ЦК на БКП. Документът е неопровержимо свидетелство за прякото вмешателство на СССР в България след окупацията й от Червената армия на 8 септември 1944 г. и чистките, извършвани от Българската комунистическа партия чрез Държавна сигурност.
Написан е от Стефан Богданов през октомври 1951 г. в Бургаския затвор, където излежава присъда от 15 години затвор, след като е арестуван и осъден по един от съпътстващите монтирани от Москва съдебни процеси след този срещу Трайчо Костов.
Неотдавна в електронната библиотека на desebg.com представих спомените на Стефан Богданов „Две смърти няма, а без една не може”, издадени от синовете му през 1991 г. и непреиздавана оттогава. В книгата са публикувани редица писма на Богданов, като изложението до Вълко Червенков от 1951 г. е само цитирано, но не и публикувано в пълен обем.
|
|
продължава>
|
|
|
Виртуален музей на българския комунизъм -
Лична история
|
|
Написано от Христо Христов
|
|
Четвъртък, 09 Май 2013 11:54 |
|
Сайтът desebg.com ви предлага интервю с осъдения на смърт от комунистическата власт Георги Саръиванов. Той получава най-тежкото наказание през 1954 г. по обвинение в саботаж и вредителство, когато е на 23 години. Смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор, от които излежава 9 години и 3 месеца. След това прави четири опита да избяга от комунистическия режим със семейството си . На петия през 1972 г. успява. Живее 24 години в Западна Германия, а през 1996 г. се завръща завинаги в България. Днес е на 82 години.
„Ето така се ходи. Трябва леко да си местиш крака и същевременно да я носиш на рамо”. С тези думи започва разказа си Георги Саръиванов. Гостувам му в дома му в София. „Веригата се сваля само, когато се отива на разстрел или когато си помилван. Седем месеца я носих без прекъсване”, уточнява той. При движенията му веригата кънти с особен звук. „Много любима музика ми е това, до болка позната”, казва бившият политически затворник и се усмихва. Първият ми въпрос неизменно е свързан със страховития железен атрибут.
|
|
продължава>
|
|
Виртуален музей на българския комунизъм -
Лична история
|
|
Написано от Христо Христов
|
|
Сряда, 08 Май 2013 18:18 |
|
„Ако бях цигулар – да си донеса цигулката, ако бях гайдар – гайдата. Аз съм пандизчия, осъден на смърт, друго нямам, затова съм донесъл веригата. Всеки може да я докосне, да види какво представлява”.
Думите са на възрастен, но запазен на външен вид мъж и прозвучават в изпълнената с европейски депутати, чужденци и гости зала на Европейския парламент през ноември 2010 г. Там се провежда една уникална по рода си за България конференция. Заглавието й е „Изстраданата европейска мечта на България – 1944-1989”, организирана от българския евродепутат Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) и за първи път представя в сърцето на Европа съпротивата срещу комунизма в България.
Върху изпълненото с напрежение лице на говорещия най-силно впечатление ми правят очите му – кристално сини като парченца небе, които по-късно ще възприема като отражение на неговата жажда за свобода, постигната, въпреки невероятно тежката съдба, която има.
Говори 79-годишният Георги Саръиванов, осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Тогава той е едва на 23 години. През 2010 г., 56 години по-късно, Георги Саръиванов е един от 25-те репресирани от режима на БКП, които разказват в сърцето на Европа – в Европейския парламент – истината за комунизма в България. |
|
продължава>
|
|
|
|
|
|
