Групата на битовите и политическите тарикати и парвенюта ли победи? Изглежда да. Защото от последната седмица кабинетът взима решения, които се разминават с епидемиологичната обстановка в страната.

Основният въпрос днес не е защо Националният оперативен щаб няма вече да дава сутрешните си брифинги, а защо правителството започна да освобождава една след друга наложените мерки за ограничаване на панепидемията от китайския комунистически вирус (ковид-19), след като заразените и смъртните случаи в страната от две седмици са постоянна величина и не е отчетено никакво намаляване?

„Три дни поред проф. Мутафчийски да казва, че платото е минало...”

Само преди месец (времето е кратко и не може да бъдем чак толкова безпаметни), на 3 април тази година, премиерът Бойко Борисов заяви:

 „Три дни поред проф. Мутафчийски да казва, че платото е минало и намаляват болните, рязко ще издърпаме мерките назад, за да минем към план Б, С и т.н.”

Разбираемо е, когато един човек си отиде, неговите приятели, колеги или просто хора, които са го уважавали, да излеят лавина от текстове, с които да покажат своето отношение към него.

Макар че, вероятно човекът, който си е отишъл, би искал да види приживе това отношение, особено когато е имал нужда от обществена подкрепа в трудни за него моменти.

По тази причина няма да пиша или изказвам мнение за наистина престъпния начин, по който бе отнет живота на журналиста Милен Цветков.

С тези редове бих желал да подчертая един факт, който ще бъде пропуснат от мнозина, когато сега пишат за Милен. А именно, че той винаги засягаше проблемите с комунистическото минало  за разлика от повечето други журналисти, които или ги неглижираха, или просто бяха тема табу за тях.

Христос Воскресе!

Скъпи читатели, поздравявам ви с Възкресението на Божия син Иисус Христос, който от мъртвите възкръсна, за да ни спаси!

Във войната на човечеството срещу китайския комунистически вирус християните от нас трябва да покажем, че сме добри хора, че ценим саможертвата на Божия син, която ни разкрива колко ценен е животът.

Защото най-важното днес е да опазим живота. Нека покажем, че сме извлекли тази поука и сме отговорни, а не безотговорни, че сме съпричастни, а не безразлични, че може да дарим, всеки според своето, а не да ламтим егоистично. Да помислим за човека до нас, а не да го подминаваме слепи в своето самодоволство.

Гледката на стотици лица, задръстили с автомобилите си изходите на столицата в дните преди Великден, без съмнение е предизвикала взрив от възмущение в българските граждани, които от месец се стараят да спазват ограниченията на извънредното положение, наложено от властите, за да се ограничи разпространението на пандемията от ковид-19.

И няма как да е иначе, защото никой разумен човек не може възприемат за нормално при тази опасност, която е обхванала целия свят и усилията на държавата и обществото, да фукнеш при първа възможност да празнуваш и то дори не един от най-големите християнски празници – Великден, какъвто е настоящият – а ей така, само и само да си устоиш пир, да си на софра, по най-битовия начин, както изглежда не малка част у нас разбират празниците.

Това са същите безотговорни и напълно егоистични типове, които освен за своето – да имат и да са им пълни джобовете и стомасите, нищо друго не ги интересува – ни човека до тях, ни общност, ни държава.

Социопати, които си въобразяват, че те са закона, че те раздават правосъдие, че всичко им е позволено и разбират демокрацията като свободия, а девизът ми е „това мен не ме засяга и интересува”.