Голям гаф сътвориха президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова, които за разлика от множество европейски държавни лидери буквално проспаха 30-годишнината от падането на Берлинската стена – световно събитие, което постави началото на края на тоталитарните комунистически режими в страните от тогавашния съветски блок, включително и в България.

Президентската институция по никакъв начин не отбеляза този паметен за европейците и свободолюбивите хора исторически момент.

Така президентската двойка, издигната от БСП преди 3 години, за пореден път се дистанцира от демократичните ценности и събитията, довели до рухването на тоталитарната комунистическа система в Европа, включително в нашата страна.

Цял ден сайтът на президента остана безмълвен за това събитие, а адекватна реакция липсваше и в личните профили на Радев и Йотова в социалните мрежи – просто двамата очевидно са се радвали на почивката си в съботния ден.

Не му върви тази година на посланика на Руската федерация у нас Анатолий Макаров. В рамките на няколко дни той е извикан два пъти в българското Министерство на външните работи по въпрос, по който никой посланик не би желал да бъде търсен – за разкрит от българските служби дипломатически служител на руското посолство, уличен в шпионаж.

Дипломатическите неволи на посланик Макаров

Първият път Макаров е привикан в МВнР в петък, 25 октомври, като на тази среща той е информиран от българска страна за случая и ме е заявено настояването въпросният дипломат, уличен в шпионаж, да напусне страната до понеделник.

Вторият път руският посланик е привикан в МВнР във вторник, 29 октомври, след като се е оказало, че руската не е изпълнила искането за отзоваването на разкрития разузнавач под дипломатическо прикритие.

Въпросът за лустрацията в България присъства в обществения дебат през всичките 30 години след рухването на тоталитарното управление на БКП и обикновено се сочи като един от ключовите пропуски на прехода за въвеждането на този механизъм за възпирането на комунистическите кадри на ръководни постове в държавните институции – от първия опит в Закона за банките и кредитното дело през 1992 г. по време на управлението на СДС при кабинета на Филип Димитров,  та досега.

Процедурата за „тиха лустрация”

Малцина са онези у нас, които обаче знаят, че от 2006 г. в приетия тогава с голям политически консенсус закон за досиетата съществува правна възможност за осъществяване на предварителна проверка на кандидатите за заемането на изборни длъжности.

При нея съответния ръководител на държавна или обществена структура има правото преди назначение на ръководен пост да провери за принадлежност към тоталитарните комунистически служби кандидатите в Комисията по досиетата. Тази проверка не се обявява публично, съответния ръководител и Комисията си кореспондират помежду си и получените данни остават като информация само за ръководителят, на чиято основа той решава дали на съответния ръководен пост от началник на отдел нагоре дали да назначи лице, обвързано с тоталитарните служби или не.

„Привидно може да има свобода и да се твърди, че няма намеса в работата на медиите, но да са създадени такива условия и финансови зависимости, както и организационни разпоредби, които да карат журналистите сами да се цензурират”.

Това заявление направи президентът Румен Радев пред български журналисти в Ню Йорк, където е за участие в 74-та редовна сесия на Общото събрание на ООН.

Коментарът му вероятно е породен от въпроси на представители на наши медии в контекста на продължаващия скандал с БНР (прессекретариатът на държавния глава не е сметнал това за важен въпрос и казаното от Радев липсва на президентската страница като негов коментар, б.а.)

Въпросът изглежда е заварил Румен Радев неподготвен, защото отговорът му не е верен и е далеч от истинските проблеми. От думите му излиза, че държавният глава вижда като основен проблем автоцензурата сред журналистите.

Вероятно сред някои журналисти такова явление може да съществува днес, но то в никакъв случай не е основният проблем на медийната среда в България.