|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Подготовката за нов патриарх и старите зависимости ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Понеделник, 14 Януари 2013 18:50

alt

В неделя бяха Българската православна църква (БПЦ) проведе своите епархийски избори за представителни делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор, които ще участват в избирането на нов български патриарх и софийски митрополит.

 

С това беше направена важна стъпка в подготовката на избор на нов глава на БПЦ, който трябва да се състои на 24 февруари 2013 г. Зад кулисите на тази ключова подготовка изплува един скандал, който е показателен за някои стари зависимости. Става въпрос за опита в Софийската епархия да бъдат наложени за делегати определени фигури от квотата на миряните, които меко казано са спорни. Това са проф. Аксиния Джурова, учен, специалист по средновековна култура, славянско и византийско средновековно изкуство, славянска кодикология, член-кореспондент на БАН; Антон Дончев, писател, академик в БАН; към тях се прибавя и името на новоизбрания председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, специалист по металознание. Кариерното развитие и на тримата е свързано с комунистическата епоха. Членуването им в БКП е извън съмнение.


Агент агента избира

Освен това Аксиния Джурова беше разкрита през 2011 г. като сътрудник „АННА” на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА. Поради специалното й положение – дъщеря на министъра на народната отбрана и член на ЦК на БКП ген. Добри Джуров – ръководството й е осъществявано под личното наблюдение на началника на военното разузнаване ген. Васил Зикулов. Привличането й към сътрудничество става, когато тя е на 31 години и все още не притежава реномето на онзи учен, който тя е през 80-те години.

Антон Дончев е автор на романа „Време разделно”, който през 1988 г. беше екранизиран от режисьора Людмил Стайков, разкрит като агент „ВАСИЛЕВ” на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. Филм, който комунистическият режим охотно използваше по време на „възродителния процес”. Дончев е сред интелектуалците, които стояха близо до президента Георги Първанов – секретен сътрудник „ГОЦЕ”.

Основният въпрос, с който бяха пълни форумите на електронните медии, които писаха за това, беше какво правят тези хора, свързани повече с комунистическата власт, след кандидатите за делегати на Патриаршеския събор? Толкова ли няма достойни миряни, които имат реални заслуги към църквата, та се предлагат тези спорни имена?

Стигна се до там Знеполският епископ Йоан, който в отсъствието на наместник-председателя Кирил провеждаше изборите, да обяснява в кои църкви се черкували Джурова и Дончев. Да, човешко е всеки да има възможност да промени убежденията си, още повече, когато те са свързани с една такава идеология като комунистическата, но морално ли е такива хора 20 години след краха на комунистическия режим отново да играят решаваща роля?


За комунистите в храма

Въпросът ми е реторичен. Едва ли съм единственият възмутен от тази наглост, но съм и омерзен. Защото същите тези хора служиха на режим, който не само нанесе един от най-сериозните удари върху БПЦ, но и я подчини на своите идеологически интереси. Кристалният пример за това са досиетата на днешните митрополити.

Помните ли какво направиха т. нар. реформатори в комунистическата партия Петър Младенов и Андрей Луканов, малко след като Тодор Живков беше принуден от господарите си в Москва да се оттегли през ноември 1989 г.? Влязоха без никакво смущение в катедралния храм „Александър Невски” със запалени свещи! Онези, чиято идеология отричаше вярата в бог, опита се да заличи православните традиции и определи църквата като враг на обществото, не се погнусяха да демонстрират новия си имидж. Не защото бяха осъмнали вярващи, а защото трябваше да лъжат хората, че са се променили, тъй като предстояха избори. Сега се случва абсолютно същото.

Тук трябва да се поясни, че след смъртта на патриарх Максим през ноември 2012 г., който беше и Софийски митрополит, този пост беше поет от избрания наместник-председател на БПЦ Варненски и Великопреславски митрополит Кирил. Той пък преди една година стана известен като секретен сътрудник „КОВАЧЕВ” на Първо главно управление на ДС.

Списъкът с имената, включително и тези на Аксиния Джурова, Антон Дончев и Стефан Воденичаров, е предложен от самия митрополит Кирил. Така на преден план изпъкна една зависимост, за която владиците мълчат вече година, откакто им отвориха досиетата. Зависимост, която в днешно време се може да се обясни със схемата – бивш агент предлага друг бивш агент, който да го подкрепи при гласуването за определен избор. В случая за патриарх


Бламирането на Кирил – „КОВАЧЕВ”

През изминалата седмица бяха направени два неуспешни опита списъкът на Кирил да бъде наложен без обсъждане. И два пъти наместник-председателят, който по това време беше на официално посещение в Грузия, беше бламиран.

Някои медии определиха отхвърлянето на предложените делегати като продукт на конфликта между Пловдивския митрополит Николай и Варненския митрополит Кирил. Мисля, че зависимостите от миналото са далеч по сериозни и тежки. Каза го дори бившият началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС Димитър Иванов: „Има морални и колегиални много силни зависимости при хората с досиета. При възможност се дава преимущество на „своите” с принадлежност към ДС, защото ние сме професионална група, това си го носиш вътре в себе си.”

В неделя изборите в Софийската митрополия завършиха с трето поредно отхвърляне на имената квотата на миряните, предложени от митрополит Кирил. Вместо тях за делегати бяха утвърдени деканът на Богословския факултет проф. Александър Омарчевски, преподавателят доц. Иван Петев, филологът от Софийския университет „Св. Климен Охридски” проф. Климентина Иванова и адвокатът на Светия синод Мария Кьосева.

Показателен е изборът на проф. Омарчевски. Под негово ръководство Богословският факултет стана една от първите организации, които доброволно използва предварителната проверка в закона за досиетата и провери ръководството за сътрудници на бившата ДС. Факултетът беше инициатор на научна конференция за църквата и Държавна сигурност, а в момента редица негови представители са посветили времето си на проучване на архивите на ДС – не само на досиетата на митрополитите, но и на духовници, които са се съпротивлявали на комунистическия режим. Дали гласът на такива делегати ще надделее на Патриаршеския събор, където ще се случи истинската битка за патриарх без досие или със досие, предстои да видим след малко повече от месец.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов