|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Капанът на досиетата ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Вторник, 26 Февруари 2013 12:41

alt

Датата 24 февруари 2013 г. ще се запомни не само с избора на нов патриарх на Българската православна църква (БПЦ), но и като ден, в който капанът на досиетата щракна. В него се оказа отново обществото или поне онази част от него, която след краха на комунизма винаги се е надявала и мечтала, когато погледне своите държавни и духовни ръководители да не вижда сянката на тоталитарното минало и неговата репресивна машина – Държавна сигурност.

В неделя станахме свидетели как Патриаршеският изборен църковен събор предпочете да гласува доверие на Русенския митрополит Неофит, един от 11-те членове на Светия синод с досиета в бившата Държавна сигурност. По този начин 23 години след промените начело на БПЦ застана висш духовник с обявена принадлежност към ДС.

Тук веднага бързам да посоча, че въпросът е принципен и по никакъв начин не поставя под съмнение личните качества на новоизбрания патриарх. Но фактът е факт.


Принадлежността към ДС като морален проблем

Един от основните въпроси преди гласуването на Патриаршеският събор е дали досиетата на висшите духовници ще играят основна роля при избора? Самото определяне на тримата кандидати за патриарх съдържаше такава логика. Сред трите номинации фигурираше единственият митрополит, който имаше едновременно право да се кандидатира и който беше без досие – Ловчанският митрополит Гавриил. Останалите двамата кандидати – Старозагорският митрополит Галактион и Русенският митрополит Неофит фигурираха като сътрудници на ДС сред членовете на Светия синод.

Още след първия тур на гласуването стана ясно, че принадлежността към ДС не е играла решаваща роля в мотивите на делегатите на Патриаршеския събор, защото Неофит събра 72 гласа срещу 42 за Гавриил. Това предреши и изхода от второто гласуване, тъй като дори едно хипотетично преливане на 22 гласа за Галактион към Гавриил нямаше да могат да наваксат изоставането. Това дори не се получи – почти всички гласовете за Галактион на втория тур отидоха в подкрепа на Неофит, който взе 90 гласа срещу 47 за Гавриил.

Очевидно е, че за делегатите на Патриаршеският събор принадлежността или не към Държавна сигурност на кандидатите не е била водещ мотив за направения избор. До този момент липсва задълбочен анализ каква е била основната движещата сила при направения избор. Дали това е визията, по която Неофит и Гавриил биха подходили към разрешаването на основните проблеми и предизвикателства пред БПЦ или става дума за някакви други задкулисни планове и сметки, предстои да разберем.


Реалистично ли беше очакването за патриарх без досие?

Този въпрос вече има своя отрицателен отговор, но е важно да се разсъждава над него. Първо, защото в битката за наследник на покойния патриарх Максим досиетата бяха един от елементите, приковал вниманието на медиите и обществото, следящо процесите в БПЦ. За наместник-председател на БПЦ беше избран Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, чието име освен с прословутия „Линкълн” беше многократно свързано с агентурната му принадлежност към ДС.

Бумерангът на досиетата се върна към него и той беше принуден да заеме отбранителна позиция и да отрича документите в досието му, за разликата от позицията на мълчание, която зае преди година при оповестяването на агентите в Светия синод от комисията по досиетата. Така или иначе той се смяташе за един от основните претенденти, но при номинирането остана извън тройката. Дори до последно се опита да блокира провеждането на избора за патриарх, но без успех. Малко или много Кирил загуби и заради досието си.

Митрополит Гавриил, единственият сред кандидатите без досие, заяви, че не смята това за свое предимство. Точно по този показател обаче той се оказа в позицията на човек, който ако трябва да бъде подкрепен в голяма степен това трябва да направят именно митрополити с досиета, които по този въпрос са губещи. И в неизгодна позиция ако един митрополит без досие оглави църквата, защото на този фон той ще изпъква пред останалите. В тази логика митрополитите с досиетата очевидно гласуваха за „един от нас”, подкрепяйки Неофит.


Позицията на Неофит за връзката с ДС

Обективността изисква да се припомни, че при обявяването на досиетата сред членовете на Светия синод Русенският митрополит Неофит беше един от малцината, която публично зае позиция и това беше смело за разлика от мълчанието на по-голямата част от останалите владици. Важно е да се знае какво той заяви тогава:

„Не се чувствам виновен към никого или че съм предавал някого, а просто съм изпълнил нещо, което в онова време е било изискване, когато е трябвало да се пътува извън страната. Това е било желание на Държавна сигурност и затова съм спокоен и чист пред съвестта си, че не служа в църквата като предател.

Отношението ми към тази служба е чисто като човек на църквата, който е изпълнявал с преданост своите задължения спрямо църковния ни живот. В онова време, когато е имало пътувания в чужбина, те са били наблюдавани от ДС по какъв повод и как се представя този пътуващ в чужбина – член на църквата, какви църковни и обществени задачи има да изпълнява. Точно това интересува тази служба.

Това с нищо не уврежда нито авторитета, нито живота и официалното отношение на тези лица, с които е имало контакти, разговори, срещи и за които се е водел някакъв отчет. Така се е получило и т.нар. досие. Това не е кандидатстване за работа в тази посока, а чисто и просто следване на реда, по който тогава е ставало всяко пътуване в чужбина и то официално – от името на църквата, която определя кой да пътува.

От мен се искаше информация за българите в чужбина и  какви са отношенията, настроенията на тамошните християни към Българската православна църква и изобщо към България.

Старал съм се да бъда съвсем дискретен и просто да се получи едно разрешение, което е необходимо на църковния ни живот. Интересът, който е проявявала ДС, си е вече нейна инициатива и нейно провеждане.”

Митрополит  Неофит обясни още, че не бе изненадан от факта, че има досие в ДС. „Но че ще бъда агент, звучи много обидно – не съм очаквал, че ще се  лепне такова звание, ако може така да се нарече”, посочи той.

Толкова подробни обяснения не бяха направени от нито един друг владика. На фона на едва ли не формалното и рутинно обвързване с ДС при пътувания в чужбина, характери за времето на комунизма митрополит Неофит не намери за необходимо да се покае или да поиска прошка. Той само призова:

„Ако някой се е почувствал засегнат от някои мои действия в това направление, да ги сподели и да ме изобличи, но вече минаха повече от 20 години след демократичните промени и никой не каза нищо по този въпрос.”

Тук ще припомня, че съвсем по-различна беше позицията на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф. Много преди огласяването на досиетата на членовете на Светия синод,  през юни 2008 г. той публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на ДС. С това той стана първият висш духовник, който публично призна за връзките си с комунистическите тайни служби и обяви, че е готов да си подаде оставката и да се оттегли в манастир. Една достойна позиция, която днес със сигурност дава право на митрополит Йосиф да гледа хората в очите, а и съм сигурен, че след нея обществото му е простило.


За досието на Неофит и неглижирането му

След избора на Неофит за патриарх някои побързаха да заявят, че една ли не той е нямал досие и не е писал доноси, както други митрополити. Редица световни медии в репортажите си за избора отбелязаха, че изборът му Неофит, която е изправена пред предизвикателството да се бори за връщане на доверието към БПЦ, разклатено от скандалите с досиетата, архонските титли и охолството, демонстрирано от някои висши архиереи. Повечето медии не пропуснаха факта, че Неофит също има досие, коментирайки, че то е празно и не съдържа негови донесения.

Материалите за Неофит в ДС представляват класическо прочистено досие. Класическо, защото от досието му на сътрудник на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия е запазено само част от личното дело. Работното дело е заличено. А че е имало такова е вън от всякакво съмнение. Нещо повече самият Неофит призна, че е писал доклади при посещенията си в чужбина. Изискването за унищожаването именно на работните дела на агентурния апарат е едно от основните изисквания в строго секретната от особена важност заповед на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев, с която в края на януари 1990 г. БСП извършва прочистване на досиетата, за да може да запази контрола върху агентите на ДС в годините на прехода. Това обяснява и отсъствието на работното дело на агент „СИМЕОНОВ”, псевдонимът, по който Неофит е привлечен за агент на Шесто управление през 1983 г.

Важно е да се отбележи, че в досието няма собственоръчно подписана декларация за сътрудничество. Оскъдните материали (16 листа) в личното му дело обаче разкриват, че сътрудничеството е станало по метода на постепенното привличане. Този подход не е изключение, напротив поради факта, че става въпрос за духовници, ДС е подхождала без да прилага натиск.


Подводните камъни на досиетата

Да се твърди след избора на Неофит за патриарх, че той не е имал досие ми се струва некоректно и израз на някаква желание за неглижиране на тази тема. А това крие опасност, тъй като се влиза в полемиката, която самата бивша ДС и вторично БСП се опитва да налага през всичките тези години, а именно тезата за „доброто” и „лошото” ченге. Подобно разделение е вредно за процеса на отваряне на досиетата и размива фактите. А те са, че БКП контролира българското общество по време на своето управление в голяма степен благодарение на репресивните функции на Държавна сигурност, чрез която са нарушавани основни човешки права.

Не смятам за уместно да се правят генерални изводи за морала на носителя на едно прочистено досие на основата на неговото съдържание. Въпросът отново е принципен. Подобен подход отново ни изправя пред опасността да се натъкнем на подводните камъни, заложени с късното отваряне на досиетата. Защото ако тръгнем по този път, коментирайки новият патриарх, но каква е разликата с досието на бившия президент Георги Първанов? Та нали и той ни каза, че в папката „ГОЦЕ” (добре прочистена) „няма нито ред от мен”. Нали това беше неговия основен лайтмотив – нищо не съм писал, следователно не съм доносник и не съм направил нищо лошо?

Или как днес да преценяваме факта, че макар и определен с решение на Политбюро на ЦК на БКП през 1971 г. за патриарх, Максим се оказа без досие за разлика от неговия наследник? Могат да бъдат дадени и редица други подобни примери.

Това, което се случи на 24 февруари, е до голяма степен следствие на късно програмираното отваряне на архивите на ДС, плодовете на които обществото бере днес. Защото съм сигурен, че ако обществото беше научило имената на сътрудниците на репресивния апарат на БКП през 1990-1992 г. те със сигурност много по-трудно биха получили доверие или изобщо възможност да направят политическа или друга кариера, дори в църквата. Тогава преходът би имал друг път и скорост. Поради тази причина в историята на българския преход ще останат и фактите за избор на сътрудници на ДС за премиер (Жан Виденов), на лидери на политически партии (Ахмед Доган, Лютви Местан, Красимир Каракачанов), на президент (Георги Първанов) и на патриарх (Неофит).


Проблемът с досиетата в БПЦ при новия патриарх

Реалистично ли е да очакваме, че новият патриарх Неофит ще постави за разглеждане проблема с досиетата в ръководството на БПЦ? Този въпрос е важен, тъй като той не беше обсъден от Светия синод приживе при патриарх Максим.

В крайна сметка той е изключително важен и за са самата църква, тъй като тя трябва да връща доверие, което 45-години беше убивано заедно с християнските традиции от комунистическия атеистичен режим. БПЦ дълги години мълча за този период. А тя вече не може да го пренебрегва и да заеме позиция като заобиколи проблема с агентурното минало на висшия клир.

От това дали проблемът с досиета ще бъде повдигнат или не, ще стане ясно дали новият патриарх Неофит смята този въпрос за приключен или ще намери сили да намери сили ръководството на БПЦ да излезе от него с достойнство.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов