Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Ще има ли служебен кабинет без агенти? |
![]() |
![]() |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Понеделник, 04 Март 2013 12:44 |
До момента неофициално в медиите се спрягат преди всичко имена на хора, свързани с премиерския пост. Опозицията и главно БСП настоява в служебния кабинет да не присъстват фигури от досега управляващата партия ГЕРБ. Гласовете от улицата не искат в кабинета да има хора, свързани с мафията, с олигарсите. Пропуска се обаче да се отбележи една друга зависимост – комунистическите тайни служби, а чрез тях и дългата ръка на Москва чрез своите КГБ и ГРУ по време на режима на БКП до 1989 г., а и в годините след краха на комунизма, та до днешни дни. Законът за досиетата дава отлична възможност на президента да извърши предварителна проверка на фигурите, на които се е спрял да влязат в служебния кабинет. По този начин се гарантира неговите бъдещи членове да не са свързани с Държавна сигурност (виж ръста на предварителните проверки през последните години). Надявам се, че държавният глава и неговите съветници познават добре законодателството в тази насока, за да може механизмът на предварителната проверка да се използва и да бъде приложена от него ефикасно. Макар и притиснат от събитията и краткото време президентът Росен Плевнелиев няма причина да не се възползва от тази възможност, която би му спестила критики. Те могат да се появят при евентуално последващо установяване и обявяване на сътрудници на комунистическите тайни служби в служебния кабинет от страна на комисията по досиетата. Тя е задължена по закон да извърши такава официална проверка, но една след назначението. Държавният глава не бива да пропуска процедурата на предварителната проверка още повече като се има предвид, че на такава предварителна проверка той подложи президентската администрация, когато миналия януари встъпи в длъжност. Плевнелиев дори публично се ангажира с недопускането на сътрудници на бившата Държавна сигурност и на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА на „Дондуков” 2 за разлика от предшественика си Георги Първанов. Като държавен глава Росен Плевнелиев подкрепи и политиката на правителството на ГЕРБ за недопускане на агенти на комунистическите тоталитарни служби сред посланиците. От тази гледна точка би било напълно логично този подход да бъде продължен и по отношение на хората, които ще влязат в служебното правителство, за назначаването на които правомощията и отговорността са изцяло в неговите ръце. Фактите показват, че от промените насам във всяко едно правителство, включително и тези на Филип Димитров и Иван Костов бившата Държавна сигурност има представителство. На първо място по брой на агенти от всички правителства е това на Жан Виденов (януари 1995 г. – февруари 1997 г.) начело със самия премиер. Изключения по този показател не правят и сочените в последните седмици като успешни служебни правителства на Ренета Инджова (октомври 1994 г. – януари 1995 г.) и Стефан Софиянски (февруари – май 1997 г.).
В кабинета на Инджова сътрудници на комунистическите тайни служби са министрите:
„Взел съм ги заради качествата им и не се отказвам от хората”, беше коментарът на Стефан Софиянски през 2008 г., когато комисията по досиетата обяви имената им. Освен изброените министри и в двете служебни правителства редица зам.-министри се оказаха обвързани с Държавна сигурност, включително и такива, които са „наследени” от предходните кабинети на Беров и Виденов, съответно при Инджова и Софиянски. Единствено в правителство на Бойко Борисов от януари 2011 г. насам няма министри или зам.-министри с агентурно минало в комунистическите тайни служби. През лятото на 2009 г. кабинетът на ГЕРБ стартира с двамата сътрудници – Божидар Димитров, министър без портфейл и зам.-министърът на вътрешните работи Павлин Димитров. След решението на кабинета през декември 2010 г. да отзове действащите посланици и генерални консули с агентурно минало двамата подадоха оставки. До това решение се стигна, след като Борисов беше обвинен в двоен аршин от президента Георги Първанов по въпроса с агентите на ДС. Тези решения бяха предшествани от обявяването на сътрудниците на комунистическите в дипломацията от комисията по досиетата. Тя установи 218 дипломати с досиета, от които 45 се оказаха, че заемат действащи постове на посланици и генерални консули към декември 2010 г. |