|

Документи

Документи

Календар

Черен календар на комунизма
Държавна сигурност не иска в музея, а в парламента ПДФ Е-мейл
Коментарно - Коментарно
Написано от Христо Христов   
Събота, 27 Април 2013 13:10

alt
Вчера комисията по досиетата обяви сътрудниците на тайните комунистически служби сред кандидатите за народни представители в 42-то Народно събрание. Данните категорично показват, че дори 24 години след рухването на комунизма апетитът на агентите на бившата Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА към властта изобщо не е намалял. Статистиката е показателна – през тази година към депутатските кресла са се устремили общо 136 сътрудници на тоталитарните служби, почти толкова, колкото са били и през 2009 г. – 139 кандидат-депутати.

Всички парламентарно представени партии в предишния парламент да допуснали агенти в своите листи. Изключение прави единствено СДС и коалицията, в която съюзът участва за предстоящия вот на 12 май 2013 г.

Законовата възможност да се извърши предварителна проверка на кандидатите преди тяхната регистрация в РИК не е използвана от политическите партии и коалиции, което е отстъпление от практиката през последните няколко години. Доскорошните управляващи от ГЕРБ, които спряха назначенията на сътрудници сред дипломатите и използваха предварителната проверка по време на местните избори през есента на 2011 г., сега не следват този принцип.

В листите им 6 кандидати сътрудници на тоталитарните служби срещу 5 през 2009 г. Така те потвърждават, че отношението им към ДС не е последователно ясно изразено, а е по-скоро следване на политика на изключенията.

Проблемът за чисти листи очевидно не притеснява и коалицията ДСБ-БДФ, допуснала двама кандидати с агентурно минало. Председателят на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева, която единствена от всички политически лидери се възползва от предварителната проверка по закона за досиетата, неясно защо е оставила също двама агенти в листите.

Макар и с най-много излъчени сътрудници на комунистическите тайни служби при ДПС единствено там има видимо намаление на агентите сред кандидат-депутати. За тези избори те са 16 срещу 25 през 2009 г. Това обаче може да се обясни единствено с подмладяването на кандидатите. След оставката на Ахмед Доган – „САВА” начелото на партията застана друг агент на ДС – Лютви Местан.

БСП държи едно устойчиво ниво – през 2009 г. е вкарала 14 сътрудници в листите, а през 2013 г. те са 15 кандидат-депутати.

Прави впечатление, че някои нови партии и коалиции като „Българската левица” с председател бившия депутат от БСП Иван Генов и коалицията на Слави Бинев „ГОРДА България” имат също представители на бившата репресивна машина на БКП, съответно 10 и 9 души.

Националистическа партия "Национален фронт за спасение на България", РЗС и „Атака” също не правят изключение. Те имат между 7 и 4 кандидати с агентурно минало.

Агенти, макар и в по-малко количество, са проникнали и в листите на някои от новите граждански сдружения, родени при обществените протести от февруари и март тази година.

В България присъствието на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби не е изключение само при кандидатите за народни представители. През последните години станахме свидетели на десетки държавни институции и различни сектори в обществото, в които на ръководни постове се намират все сътрудници на ДС или на разузнавателните служби на БНА.

И това е така, защото липсва последователна политическа воля, а също така и държавна политика, които да са гарант за недопускането на лица, работили до промените за репресивната машина на комунизма. Така както направи Чехословакия в началото на прехода към демокрация или каквото е отношението в Германия и в момента, където лустрацията за кадрите и агентурата на репресивния апарат е в сила от самото начало.

В тези страни отдавна комунистическото минало е в учебниците по история, в документалните книги и филми, в музеите. Миналата година президентът Росен Плевнелиев се похвали пред своя немски колега Йоаким Гаук, че и в България скоро може да бъде осъществен проект за създаване на музей за истината за Държавна сигурност. Но как Държавна сигурност може да влезе в музея, когато на политическият елит изобщо не му пука от това да назначава с лека ръка агенти и щатни служители на тоталитарния репресивен апарат на ръководни постове в администрацията, в правителството, в министерствата, в специалните служби и къде ли още не?

Несекващият стремеж на вербовчици и агенти към 42-то Народно събрание е показателен факт, че Държавна сигурност не иска в музея, а в парламента и навсякъде където мирише на власт.

 
FacebookTwitter
Google BookmarksLinkedin
MySpaceRSS Feed

Лагерът "Белене" - памет

Банер

Сайт Памет

Сайт Памет

Виртуален музей

Виртуален музей на българския комунизъм
https://www.desebg.com

Коментарно

Коментарно

Библиотека

Библиотека

Речник

Коментарно
komdos
Декомунизация
Христо Христов