Рубрики:: -- Достъп до информация -- Архиви -- Коалиция на гражданите -- Живков & социализЪма -- Дезинформация -- Образование: комунизъм |
Държавна сигурност не иска в музея, а в парламента |
Коментарно - Коментарно |
Написано от Христо Христов |
Събота, 27 Април 2013 13:10 |
Всички парламентарно представени партии в предишния парламент да допуснали агенти в своите листи. Изключение прави единствено СДС и коалицията, в която съюзът участва за предстоящия вот на 12 май 2013 г. Законовата възможност да се извърши предварителна проверка на кандидатите преди тяхната регистрация в РИК не е използвана от политическите партии и коалиции, което е отстъпление от практиката през последните няколко години. Доскорошните управляващи от ГЕРБ, които спряха назначенията на сътрудници сред дипломатите и използваха предварителната проверка по време на местните избори през есента на 2011 г., сега не следват този принцип. В листите им 6 кандидати сътрудници на тоталитарните служби срещу 5 през 2009 г. Така те потвърждават, че отношението им към ДС не е последователно ясно изразено, а е по-скоро следване на политика на изключенията. Проблемът за чисти листи очевидно не притеснява и коалицията ДСБ-БДФ, допуснала двама кандидати с агентурно минало. Председателят на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева, която единствена от всички политически лидери се възползва от предварителната проверка по закона за досиетата, неясно защо е оставила също двама агенти в листите. Макар и с най-много излъчени сътрудници на комунистическите тайни служби при ДПС единствено там има видимо намаление на агентите сред кандидат-депутати. За тези избори те са 16 срещу 25 през 2009 г. Това обаче може да се обясни единствено с подмладяването на кандидатите. След оставката на Ахмед Доган – „САВА” начелото на партията застана друг агент на ДС – Лютви Местан. БСП държи едно устойчиво ниво – през 2009 г. е вкарала 14 сътрудници в листите, а през 2013 г. те са 15 кандидат-депутати. Прави впечатление, че някои нови партии и коалиции като „Българската левица” с председател бившия депутат от БСП Иван Генов и коалицията на Слави Бинев „ГОРДА България” имат също представители на бившата репресивна машина на БКП, съответно 10 и 9 души. Националистическа партия "Национален фронт за спасение на България", РЗС и „Атака” също не правят изключение. Те имат между 7 и 4 кандидати с агентурно минало. Агенти, макар и в по-малко количество, са проникнали и в листите на някои от новите граждански сдружения, родени при обществените протести от февруари и март тази година. В България присъствието на сътрудници на комунистическите тоталитарни служби не е изключение само при кандидатите за народни представители. През последните години станахме свидетели на десетки държавни институции и различни сектори в обществото, в които на ръководни постове се намират все сътрудници на ДС или на разузнавателните служби на БНА. И това е така, защото липсва последователна политическа воля, а също така и държавна политика, които да са гарант за недопускането на лица, работили до промените за репресивната машина на комунизма. Така както направи Чехословакия в началото на прехода към демокрация или каквото е отношението в Германия и в момента, където лустрацията за кадрите и агентурата на репресивния апарат е в сила от самото начало. В тези страни отдавна комунистическото минало е в учебниците по история, в документалните книги и филми, в музеите. Миналата година президентът Росен Плевнелиев се похвали пред своя немски колега Йоаким Гаук, че и в България скоро може да бъде осъществен проект за създаване на музей за истината за Държавна сигурност. Но как Държавна сигурност може да влезе в музея, когато на политическият елит изобщо не му пука от това да назначава с лека ръка агенти и щатни служители на тоталитарния репресивен апарат на ръководни постове в администрацията, в правителството, в министерствата, в специалните служби и къде ли още не? Несекващият стремеж на вербовчици и агенти към 42-то Народно събрание е показателен факт, че Държавна сигурност не иска в музея, а в парламента и навсякъде където мирише на власт. |