Преди една година парламентът удължи с още пет години мандата на комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, известна като комисията по досиетата. С този акт на политическа воля на 41-то Народно събрание за първи път в новата българска история беше потвърдена обществената необходимост от независим държавен орган, който да осъществява политиката за разкриване на сътрудниците на комунистическите тайни служби и осигуряването на безпрепятствен достъп до документите на ДС за граждани и изследователи. Един процес, който намери последователност едва 16 години след промените.

Днес, 17 май 2013 г., се навършват шест години от съществуването на комисията и една година от втория й 5-годишен мандат. В самата комисия днешният ден не се различава по нищо от останалите работни дни. Читалнята приема ежедневните си посетители в лицето на граждани, журналисти и историци, а ръководството и членовете на независимия държавен орган се подготвят за следващото решение през идната седмица, с което ще обявят поредните сътрудници на ръководни постове в държавната или общинска власт, или в обществения сектор.

Комисията отбелязва годишнината с издаването на специална брошура, която сайтът desebg.com ще представи. Изтичането на първата година от втория мандат на комисията е добър повод за равносметка на това, което се случи през последните 12 месеца.

Политическа подкрепа за продължаване на процеса по отварянето на досиетата

С избора на Народното събрание преди една година комисията да продължи своята дейност с нов 5-годишен мандат парламентът на практика потвърди политическия курс, взет в края на 2006 г. за отварянето на досиетата на комунистическите тайни служби и разкриване на техните сътрудници във властта. През май 2012 г. управляващите от ГЕРБ имаха възможност да извършат политически назначения на свои хора в комисията, но вместо това за първи път управляващо мнозинство не се възползва от изкушението за подобен контрол върху досиетата. В место ГЕРБ заложи на ядро от първия състав на комисията, начело с председателя й Евтим Костадинов. По този начин беше гарантирана приемственост между първия и втория състав на независимата държавна институция. Важно е да се припомни, че в голямата си част ръководството и останалите членове на комисията бяха избрани с подкрепата на почти всички парламентарно представени партии.

Продължаване на процеса на разкриването на агентите на тоталитарните служби

През следващите месеци комисията в новия си състав с „летящ старт” продължи огласяването на сътрудниците на Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА. Това е и една и от основните задачи на институцията, вменена й от закона. Свидетели сме на следното неразбиране на значението на този процес. През годините на прехода, когато липсваше подобен държавен орган, преобладаващите обществени настроения винаги бяха в полза на обявяването на агентите на комунистическите тоталитарни служби. През последните няколко години, откакто съществува комисията по досиета тя създаде толкова постоянен темп на работа и системно огласяване на сътрудниците в различни сектори на обществото и властта, че започнаха да се чуват гласове от рода на: и какво от това? Какво от това, че почти всяка седмица комисията огласява нова „порция” досиета?

Държа да подчертая, че значението на тези решения на комисията далеч надхвърля кратките и понякога оскъдни информации в медиите. Накратко казано в съдържанието на всички тези решения се крие отговора защо преходът от комунизъм към демокрация премина през толкова много усложнения, с такива огромни трудности и доколко обществено-политическите и икономически процеси са били зависими от влиянието на структури и лица, свързани с репресивния апарат на БКП? Онова, което трябва да се разбере е, че с решенията си комисията образно казано само предоставя ключовете към скритите в досиетата взаимовръзки и зависимости. Тези решения са основата на един много дълбок анализ, на базата на отворените архиви, който анализ обаче вече е работа на изследователите – журналисти, историци, политолози. Това също е процес, който не може да бъде приключен за година-две.

Преодоляване на нови „табута” – висшите учебни заведения и кредитните милионери

И през последната година комисията по досиетата навлезе в различни обществени сектори, които до момента не бяха обект на проверки. За първи път комисията преодоля някои своеобразни „табута” за разкриване на агентурния апарат на тоталитарната държава преди 10 ноември 1989 г.

Такива например бяха кредитните милионери и висшите учебни заведения. Въпреки трудностите, съпътстващи проверката на кредитните длъжници, комисията вече излезе с първите си решения, чието съдържание като че ли не изненада никого. Още през 2012 г. независимият държавен орган успя да оповести резултатите в близо 50 висши учебни заведения. Изводът от проверката показа, че в почти всички ВУЗ-ве ръководни постове са заети от немалък процент сътрудниците на ДС. Някои университети пък направо се оглавяват от хора с агентурно минало.

Комисията огласи и сътрудниците сред организациите на работодателите (също сериозно присъствие). Приключи глобалната проверка на министерствата, както и на участниците местните избори през есента на 2011 г. във всички 28 области. Става въпрос за хиляди проверени лица и стотици оповестени сътрудници. Продължи проверката на агентите в общините в България. Започна разкриването на агентите в банките. Бяха огласени кандидатите за депутати в 42-то Народно събрание.

Битката за параграф 12

Въпреки че през март 2013 г. комисията по досиетата обяви частично решение по отменения с гласовете на ГЕРБ параграф 12, закрилящ до началото на тази година кадрите на комунистическите служби на ръководни постове в двете съвременни разузнавателни служби на България, битката за цялостното им огласяване предстои. Отпорът, който комисията срещна при неизпълнението на закона, доведе до среща на върха при президента Росен Плевнелиев с шефовете на двете разузнавателни служби ген. Драгомир Димитров и Веселин Иванов, и председателя на комисията Евтим Костадинов. Тя завърши с конкретни решения – за предаването на всички архиви от разузнавателните служби на комисията до края на годината.

При създалата се нова конфигурация в парламента няма да е изненада, ако чрез БСП лобито на ДС потърси реванш и направи опит за ревизия на това решение, с което през есента ГЕРБ изненада левицата.

Осигуряването на бърз достъп до архивите

През изминалата година комисията акцентира усилията си върху подобряването на обслужването на гражданите. От началото на април 2013 г. беше открита нова читалня, която дава възможност за далеч по-лесен достъп до архивите, както на граждани, така и на изследователи. Независимият държавен орган продължи участието си в различни обществени инициативи, както издаването на документалния сборник за еврейската общност в архивите на ДС във връзка с честването на 70-годишнина от спасяването на българските евреи.

Противниците срещу закона и комисията

През всичките години от приемането на закона за досиетата през 2006 г. и след създаването на комисията е имало къде гласна, къде негласна съпротива. И това е така, защото членовете на държавният орган, натоварен със задачи, отлагани в продължение на 16 години, от самото начало показаха, че ще следват законността и няма да обслужва различни политически, конюнктурни интереси.

Новият състав на комисията показа същата политическа необвързаност, както и през първите пет години. Комисията по досиетата е държавен орган, който и през последните 12 месеци не допусна да се превръща в арена на публични спорове и политически пристрастия. В публичните си изяви ръководството на институцията показа, че се ръководи от законите и обществения интерес без да бъде оставено да го въвлекат в скандали.

През последните три месеца в „говорител” срещу комисията се превърна служебният премиер Марин Райков. Първо той си позволи да омаловажи целият този труден процес на отварянето на досиетата и дейността на самата комисията след гафа си с назначаването на агент на ДС за зам.-министър (Божан Стоянов), на когото беше възложено преструктурирането на енергетиката. Райков определи „принадлежността към ДС като част от чалгата на прехода”. Той защити зам.-министъра си и индиректно обвини комисията по досиетата в издаване на решения с различно съдържание.

Случайно или не служебният премиер обаче пропусна да поиска от министъра на вътрешните работи или от прокуратурата да бъде изяснен въпроса как така през 2008 г. по времето на тройната коалиция в МВР е скрито досието на Божан Стоянов, факт, който представлява най-малко престъпление по служба и отговор на който трябва да даде тогавашният министър на вътрешните работи Михаил Миков (БСП).

След това в други свои интервюта служебният премиер, който пред последните години в качеството си на дипломат има по-дълъг престой в чужбина отколкото в България, изрази мнения, че формулата на отварянето на досиета била сбъркана и не било нужно да има посредник между хората и документите. Разбирайте, че комисията е излишен и ненужен орган. Това мнение съвпадна напълно с позицията на бившите военни разведки, които едва изтърпяха нощта на изборите и още на следващия ден поискаха от страниците на в. „Дума” законът за досиета да бъде отменен, а комисията – закрита.

Много скоро предстои да разберем дали едно ново политическо мнозинство вместо с належащите проблеми на обществото ще започне да търси пътища как да ограничи закона за досиетата или дейността на комисията. Знаем и сме чували как звучат в устата на левите политически лидери призивите в името на националната сигурност, отправени със задна дата към времето на комунистическия режим. Защо сега да не станем свидетели как маските на някои от политически актьори ще паднат, ако отново заговорят за досиетата на ДС.

Комисията обаче си извоюва обществена подкрепа, която през последните години тя винаги получаваше в трудни моменти при атаките срещу нея и закона. Тази подкрепа без съмнение ще бъда дадена и сега, ако някой от нетърпеливо подготвящите се за нови политически договорки и коалиции под масата решат да си правят поредни експерименти с досиета. Без да се вслушат в мнението на онази част от обществото, която иска останките от ДС да влязат най-сетне в музея и учебниците по история, а не да ги вижда във властта 24 години след рухването на комунизма.