Едва ли ще има други лидери на политически партии като Сергей Станишев и Лютви Местан, чието правителство да загуби толкова бързо (за има-няма 20 дни) общественото доверие и търпение, както това се случи с техния кабинет сега. Няма друг български министър-председател като Пламен Орешарски, който толкова ясно да е поставен в ролята на кукла на конци, разигравана от човека, назначил го на този пост – лидера на БСП.

Много е вероятно тези характеристики да са част от образа им, с който ще бъдат запомнени в историята. Миналия петък в парламента тримата изиграха финалния завършек на един план, роден много преди да е ясно, че ще има правителство с гласовете на БСП и ДПС. План, чиято цел е да се постави под контрол най-мощната специална служба в България – Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС).

Орешарски предложи, а Станишев и Местан подкрепиха директор на агенцията да стане 32-годишния депутат от партията на Местан/Доган Делян Пеевски. Лице, известно с 5-месечния си труден стаж като следовател, набутан във властта по времето на НДСВ, уволнен като зам.-министър заради корупционен скандал и най-вече като медиен бос от последните десетина години покрай бизнеса на майка си Ирен Кръстева, бивш директор на Българския спортен тотализатор.

Пазарлъкът: ДАНС срещу кабинет

Решението е толкова абсурдно, че депутатите на Коалиция за България са заставени от Станишев да гласуват като стадо овце, за да мине избора. Вече на всички мислещи със собствената си глава хора им е ясно, че избирането на Пеевски за шеф на ДАНС е ултимативно условие, поставено пред Станишев, за да получи подкрепата на ДПС за съставяне на правителство с мандата на левицата.

Вече има достатъчно доказателства: Проектът за изменение на Закона за ДАНС, сред вносители на който са Станишев и Местан (и до момента не е ясно от кого точно е писан), беше внесен в парламента ден преди да бъде гласуван кабинета Орешарски. Законът е прекроен точно по „мярката” на Пеевски, изчиствайки законови препятствия, които той не покрива, както и безпрецедентно бързото проучване на Пеевски (по всяка вероятност чисто формално) за издаването му на допуск до най-високото ниво на секретна информация още преди да е избран за директор на ДАНС.
И накрая упорития отказа на Орешарски, Станишев и Местан да назоват публично кой точно е предложил Делян Пеевски за поста.

Да си купиш ДАНС

Някои (например Красен Станчев) определиха поставянето на Делян Пеевски начело на ДАНС като държавен преврат. Агенцията е най-мощната специална служба в България. Тя беше създадена по времето на кабинета Станишев, като от началото на 2008 г. в нея бяха слети Национална служба „Сигурност” (контраразузнаването), служба „Военна полиция” (военното контраразузнаване) и Агенция за финансово разузнаване. На служителите й бяха дадени и полицейски правомощия, с което дублираха дейности на структури в МВР. Реалното присъствие на лице като Алексей Петров за съветник на служителя на ДС Петко Сертов бързо произведе серия от скандали.

Те показаха, че ДАНС може да служи идеално като пропагандно оръжие на властта в борбата с корупцията, но на практика да не е нищо повече от хартиен тигър. Както всяка специална служба агенцията лесно може да бъде превърната в удобен лост за създаване на влияние и генериране на корупция, чрез поръчкови разработки.

Забележително е, че не някакъв друг обществен или държавен проблем беше първото нещо, с което лидерите на БСП и ДПС се захванаха, а това се оказа ДАНС. Най-належащо се оказа ликвидирането на такава полицейска структура като Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” чрез закриването й и прехвърлянето на кадрите й (тези, които решат да останат) в ДАНС. А също така и натоварването на агенцията отново с полицейски функции.

Станишев, който по време на своето премиерство в тройната коалиция беше забравил в своя речник думата престъпност, въпреки, че убийствата и отвличанията в периода 2005-2009 г., когато той управлява, бяха ежедневие, сега изведнъж заговори колко необходимо е да се засили борбата с престъпността.

„Новата” Държавна сигурност

Това се оказа само прах в очите на хората след фиаското с налагането на Пеевски. Защото не борбата с престъпността, а стремеж за налагане на пълен контрол върху българското контраразузнаване от съмнителна фигура, свързана с един от олигарсите, а вероятно и с много по-големи интереси, които излизат извън пределите на страната. Реализирането на подобен план е категорично против българските държавни интереси.

ДАНС вероятно ще се превърне в една съвременна политическа полиция с роля, каквато допреди 24 години е играела Държавна сигурност. Поставянето на младия, некомпетентен, но надъхан Пеевски начелото й предполага изфабрикуването на дела и разследвания срещу политически опоненти и критици на властта в собствените партийни редици или в обществото и тяхното смачкване и репресиране.

Като наследник на Българската комунистическа партия БСП има опит в подобни похвани . А и участията на БСП във властта досега винаги е показвала, че столетницата изпитва непреодолима „слабост” да управлява чрез специалните служби вместо чрез демократични практики. По времето на Жен Виденов контраразузнаването беше до коляма степен подчинено на кръга „Орион”, чийто бос беше Румен Спасов, син на дясната ръка на Живков в МВР ген. Мирчо Спасов. При управлението на Станишев (2005-2009) БСП пак се опита да контролира контрабандните канали. Скандалът с братя Галеви и още няколко случая на корупция взеха главата на тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков. Както вече беше казано новосформираната през 2008 г. ДАНС бързо се превърна не в структура, бореща се срещу корупцията, а удобно прикритие на корупцията във властта.

Комбинацията ДАНС – „услужливата” прокуратура – подчинени медии

Разликата при раждането на „новата” ДС е само тази, че навремето на Тодор Живков са били необходими няколко години, за да сложи под свой контрол репресивния апарат, докато заложникът на ДПС Станишев очевидно е смятал, че ще може да поднесе на тепсия обещания пост на лидерите на движението Местан/Доган с едно 15-минутно претупано набързо парламентарно заседание.

В симбиоза с една „услужлива” прокуратурата и куп подчинени медии всичко това се превръща в убийствена комбинация, чрез която продалата се на чужди интереси власт ще може да манипулира и контролира обществото.

Кукловодите Местан и Станишев следват логиката, че след като са се спазарили за правителството чрез преодоляване на проблема с осигуряването на кворум с гласа на лидера на „Атака” Волен Сидеров и са отстранили ГЕРБ от управлението, няма да имат проблеми и ще реализират задкулисно предварително начертаните схеми за контрол и консумация на властта.

Тук те изобщо не слагат в сметките обществото, вероятно защото гледат на него като на подчинените им политически стада БСП и ДПС. Ако се бяха замислили малко щяха да предвидят поне някаква негативна реакция. Но те не го правят, сигурно защото властта им е замъглила усещането за реалност, онази реалност, която е извън тайните договорки.

Част от най-будните граждани обаче излязоха на протест, който продължава вече седмица.
 

Планираният избор като „очевидна грешка”

Неочакваният обществен отпор на предварително планирания избор на Пеевски принуди лидерите на БСП и ДПС да го оттеглят. Те и някои близки до тях депутати набързо започнаха да обясняват, че изборът на 32-годишния абсолютно непрофесионално непригоден за поста Пеевски е „очевидна грешка”. Надеждите им са чрез този ход ще да успеят да успокоят обществото.

В месеците след оставката на кабинета Борисов лидерът на БСП Сергей Станишев изля тонове обяснения за неморалното управление на ГЕРБ и обяви себе си и социалистическата партия за негови корективи.

В задкулисните си действия по налагането на Пеевски лидерът на БСП обаче показа, че изобщо нищо не е научил от февруарските протести, още по-малко има намерение да управлява открито. Той не пое отговорност, приканен към подобен акт от вътрешнопартийни опоненти, нито показа на обществото, че може да каже и истината. Факт е, че прехвърли отговорността за номинацията върху Орешарски, който от своя страна отрече.

Политически лицемери без морал

Не стига това, но Станишев продължи да бъде лицемерен. Вчера при отмяната на избора на Пеевски той си позволи да каже:

„Искам ясно да заявя, че това предложение (за Делян Пеевски, б.а.) беше направено с най-чисти мотиви, за да се постигнат истински резултати, а не да се имитира дейност. Ще постигнем тази цел, сигурно ще е по-трудно, заради политическата грешка, която направихме. Когато биеш организираната престъпност, когато разкриваш злоупотреби, няма как да бъдеш обичан, но със сигурност залагаш главата си. Колко са готови да направят това и да изложат и своето семейство на риск?”

Или Станишев подценява хората, или той е толкова зомбиран от собственото си самозалъгване, че говори за неща, които никога не са се случвали. Като например липсата на реално противодействие срещу престъпността, когато той беше премиер. Подобно лицемерно поведение хората не само, че не приемат, но вече и не прощават.

Ако се съди по предизборният девиз на левицата „Да върнем България на хората” с първите си действия след съставянето на правителството Станишев поне показа на кои хора иска да върне държавата. Във всеки случай не и на тези, които днес са на улицата или, които искат България да се развива като нормална европейска държава.

Лицемерна и неморална е и позицията на Лютви Местан. Той също не пое лична отговорност. А след замазването на случая без да даде обяснение кой стои зад налагането на Пеевски (защото сигурно много бързо този факт ще освети схемата и другите задкулисни участници в нея) лидерът на ДПС побърза да заяви вчера, че партията му вече си е научила урока. Не, не си го е научила, г-н Местан. Защото хората не са забравили за обръчите от фирми и за преяждането с власт, което, трябва да признаем, ДПС умее.

Това е и причината управлението на БСП и ДПС, заложено в уж програмния кабинет на Орешарски не само да не получава подкрепа, а и да бъде отхвърлено от обществото. Днес то отново е принудено да излезе на улицата и да защитава демокрацията от наглите опити на куклите на конци, политическите марионетки и техните задгранични кукловоди да реализират плана за проваляне на България.