Тази седмица един нов депутат от гражданската квота на БСП сътвори поредния гаф на управляващите. Христо Монов, психолог и агент на бившата Държавна сигурност, определи протестиращите като „интернет люмпени”.

Участници в спешно свикания Национален съвет на левицата, за да се търси решения за скандала „Пеевски”, като министъра на отбраната Ангел Найденов побързаха да се извинят от името на Монов и го призоваха и той да направи това.

На следващия ден в кулоарите на парламента депутатът-агент изрази своето съжаление, че думите му са прозвучали по такъв начин, но обяви, че „няма да напусна парламента”. Едва ли някой е очаквал такъв високо морален жест от негова страна.

Извинението обаче прозвуча с половин уста и всъщност може да се определи като продължение на наглото поведение на народния представител. Монов всъщност се опита да замаже гафа си с обяснението, че с думите си имал предвид не българските протестиращи, а ситуацията в... Китай.

Ето и думите му:

„Загрижеността ми беше за нещо друго – за това, че действително има такъв културен парадокс, че най-големите достижения понякога за съжаление работят срещу хората. Визирам това, че примерно само в Китай има над 25 милиона интернет зависими, които се лекуват. Световната психиатрична организация обяви интернет зависимостта като една от най-страшните".

Вместо чистосърдечно извинение той продължи да налива масло в огъня. Той не приемал да се казва, че сега протестите са интелигентни, а през февруари не са били такива. „Мисля, че хората, които бяхме през февруари, не сме с различен коефициент за интелигентност) от тези, които сега протестират. Някои хора са доста добри артисти, влезли са в роля и играят чудесно ролята на бунтаря", коментира един от най-бързо прочулите се нови депутати на Станишев.

Накрая той  разясни и изказването си за отнемането на родителски права на тези, които водят децата си на протести. „Духът на Конвенцията за правата на детето не разрешават участие на деца в политически акции. Уважавам свещеното право на всеки един родител как да възпитава детето си. Не бих завел децата си там, където понякога не се проявяват добри нрави. Най-важното е човек да има право на избор”, заключи Христо Монов.

Използването на думата лумпени в политически контекст е любима на комунистите. Онези, които си спомнят тя беше в устата на току що преименувалите се от комунисти в социалисти през лятото на 1990 г. Някои от младите хора, които днес са на площадите, вероятно не са били още родени, когато в нежеланието си да тръгне по демократичен път комунистическа партия правеше всичко възможно да забави промените в България.

Тогава студентите излязоха на протест срещу лъжата за изпуснатата няколко месеца по-рано реплика на председателя на Държавния съвет Петър Младенов „по-добре танковете да дойдат” по време на декемврийската протест пред Народното събрание през 1989 г. Младенов в крайна сметка намери сили да подаде оставка и поеме моралната отговорност.

Пак през горещото лято на 1990 г. млади хора заплашваха със самозапалване, заради отказа на БСП да се раздели с комунистическите символи (петолъчката на Партийния дом, където днес се развява националното знаме). Тогава комунистите си запалиха централата на ЦК на БКП (грандиозна провокация, за да се хвърлят обвиненията срещу хората на площада), а такива като тогавашния вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев не пропуснаха да обвинят протестиращите, определяйки ги като лумпени и екстремисти.

Общото между Семерджиев Монов е, че въпреки голямата разлика във възрастта и двамата са агенти на Държавна сигурност. Ако имаше лустрация в България такива като тях изобщо нямаше да бъдат допуснати до ръководни постове. Още по-малко да обиждат гражданските протести, които не позволиха и не позволяват бившите комунисти да си прилагат необезпокоявани схемите.

Днес, 24 години по-късно, друго поколение млади хора отново протестира срещу лъжата и задкулисните договорки между лидерите на БСП и ДПС и „Атака”. Станишев и Местан продължават да лицемерничат в опит да спасят положението. Надявам се, че отменяйки скандалния избор, случаят е приключил, ако може без никой от двамата да поеме политическата или моралната отговорност. „Интернет лумпените” обаче не смятат така. Хората не могат да бъдат лесно заблудени и излъгани от бивши комунисти и агенти и справедливият им протест продължава. Както и през 1990 г., така и сега, управляващите много добре осъзнават това.